МАЛКО риби привличат вниманието повече от рибата клоун. Тя вероятно ни грабва с красивата си окраска, която ни напомня за цирков клоун. Може би ни впечатлява и изненадващият ѝ избор на дом — тя живее сред жилещите пипала на морските актинии. Затова не е учудващо, че на някои езици рибата клоун е наречена актиниева риба.

Подобно на много холивудски актьори рибата клоун не се притеснява да я снимат. Водолазите и гмуркачите обикновено очакват рибите клоун „да позират“ за снимки, защото те рядко се отдалечават от дома си и не са особено срамежливи.

Но онова, с което рибата клоун особено ни удивлява, е привидно рискованият ѝ начин на живот. Да живееш сред отровни пипала, е като да си направиш дом в гнездо на змии. Но рибата клоун и нейната актиния са неразделни. Какво прави тяхното странно сътрудничество възможно и успешно?

Като при всяко добро сътрудничество рибата клоун и актинията дават и получават.  Тези отношения са жизненоважни за рибата клоун. Морските биолози са установили, че тя не може да живее на свобода без актиния гостоприемник. Тези риби не могат да плуват бързо и биха станали лесна плячка за гладните хищници без защитата на актинията. Но като използва актинията за свой дом и за защита, когато е застрашена, рибата клоун може да живее до 10 години.

Актинията осигурява безопасен дом и място за снасяне на яйца. Рибата клоун снася яйцата си в основата на актинията, като и двамата родители внимателно ги пазят. След време цялото семейство може да бъде видяно да плува сред същата актиния.

Каква полза има актинията от тези отношения? Рибата клоун служи като охрана и пропъжда рибите пеперуди, които обичат да се хранят с пипалата на актинията. Поне един вид актиния не може да живее без риба клоун. Когато учени махнали рибата клоун, само за 24 часа актинията изчезнала напълно. Очевидно рибите пеперуди я изяли.

Изглежда, че рибата клоун осигурява енергия на гостоприемника си. Тя отделя амоний, който подобрява растежа на актинията. Също така, като плува сред пипалата на актинията, рибата клоун допринася за циркулацията на богата на кислород вода.

В случая на рибата клоун защитата ѝ се крие в кожата, която е покрита със слуз, предпазваща от ужилване. Изглежда, че благодарение на това химическо покритие актинията приема рибата клоун за друга актиния. Както казал един морски биолог, рибата клоун става „риба, преструваща се на актиния“.

Според някои изследвания, когато избира нов гостоприемник, рибата клоун трябва да премине през процес на адаптация. Наблюдава се, че когато тя отива при актинията, в продължение на няколко часа многократно я докосва и се отдръпва. Очевидно това докосване и отдръпване позволява на рибата клоун да приспособи защитното си покритие спрямо отровата на конкретната актиния. Вероятно рибата получава няколко ужилвания в процеса. Но след това двете започват да се разбират.

Сътрудничеството между такива различни създания ни дава чудесен урок относно работата в екип. При множество човешки начинания хора с различна култура и произход постигат забележителни резултати, като обединяват усилията си. Подобно на рибата клоун може да ни е нужно малко време да се приспособим към другите, но резултатите си заслужават.