Родена съм през 1952 г. в Румъния. Въпреки че майка ми беше покръстена Свидетелка, тя не беше активна в истината и не посещавахме християнските събрания. Освен това Румъния беше под комунистически режим, затова изданията и проповедната дейност на Свидетелите бяха забранени, така че през първите 36 години от живота си не знаех нито кой е Йехова, нито какво учи Библията. Но през 1988 г., когато със съпруга ми Ищван живеехме в Сату Маре, се случи нещо, което промени живота ми.

Предложение, което не можех да откажа

 Един ден майка ми дойде да ме види и каза: „Ще ходя при леля ти, искаш ли да дойдеш с мен? След това може да отидем да пазаруваме заедно“. Тъй като нямах други планове, се съгласих.

 Когато пристигнахме в къщата на леля ми, се оказа, че там се провежда събрание на Свидетелите на Йехова, на което присъстваха десет души. Оказа се, че мама отново е станала активна и пламенна Свидетелка. Това, което чух онази сутрин, ми направи дълбоко впечатление.

 Когато събранието приключи, водещият дойде при мен и ме заговори: „Аз съм Янош. Забелязах, че слушаше внимателно. Хареса ли ти това, което чу?“. Казах му, че никога преди не съм била на такова събрание и бих желала да дойда отново. Той ме попита: „Искаш ли да изучаваш Библията?“. Това беше предложение, което не можех да откажа. Чувствах, че Бог ме свърза с тези хора.

 На следващия ден Янош ме запозна с Ида, с която започнах да изучавам Библията. Страхувах се как ще реагира Ищван, когато разбере, че изучавам Библията със Свидетелите на Йехова. Няколко пъти се опитах да споделя с него това, което научавах, но срещах безразличие. Знаех, че това, с което се занимавах, не му харесваше.

 Въпреки всичко, продължих да изучавам и се покръстих през август 1989 г. Четири месеца по-късно комунистическото правителство в Румъния беше свалено и лидерът му беше разстрелян.

Противопоставянето се увеличава

 Падането на режима доведе до по-голяма свобода. На Свидетелите вече им беше разрешено да се събират и да проповядват. За мен обаче тази свобода доведе до по-силно противопоставяне. Ищван ми заяви: „Не ме интересува в какво вярваш, но няма да ти позволя да ходиш по къщите на хората!“.

 Разбира се, нямах намерение да спра да проповядвам. (Деяния 4:20) Опитвах се да бъда много предпазлива, но един ден приятели на Ищван ме видели да проповядвам от къща на къща и му казали. Когато се прибрах, съпругът ми започна да крещи: „Ти опозоряваш мен и семейството ни!“. Той опря нож в гърлото ми и заплаши, че ще ме убие, ако не спра да проповядвам.

 Опитах се да успокоя Ищван и го уверих, че го обичам. Ситуацията се подобри за известно време. Когато обаче отказах да присъствам на сключването на църковен брак на наша роднина, той избухна отново и ме засипа с обиди.

 За съжаление, трябваше да понасям гнева на Ищван в продължение на 13 години. През този период ме заплашваше с развод. Понякога заключваше вратата и не ме пускаше вкъщи. Друг път ми казваше да си стегна багажа и да си тръгна.

 Как успях да издържа? Молех се на Йехова да ми помага да запазвам спокойствие и наистина чувствах, че ме подкрепя. (Псалм 55:22) Сборът също беше голяма опора за мен. Старейшините и някои духовно зрели сестри ме насърчаваха да не се отказвам от службата. Те ми припомняха, че според Библията съпругите могат да спечелят съпрузите си „без думи“, като остават непоколебими и лоялни на Йехова. (1 Петър 3:1) След време така се случи и при мен.

Повратен момент

 През 2001 г. Ищван получи инсулт, вследствие на което вече не можеше да ходи. Той остана в болницата един месец, а после прекара още няколко седмици в рехабилитация. През цялото време бях до него. Хранех го, разговарях с него и се грижех да има всичко необходимо.

 Братя и сестри от сбора също го посещаваха. Ищван усети любовта и загрижеността им. Много от тях ни предлагаха помощ в домакинството. Старейшините също винаги бяха на разположение да ни утешат и подкрепят.

 Вниманието на братята и сестрите трогна Ищван и той започна да се срамува от начина, по който се беше отнасял към мен. В същото време беше разочарован, че никой от приятелите му не дойде да го види. Така че, когато го изписаха от болницата, Ищван каза: „Искам да изучавам Библията и да стана Свидетел на Йехова“. Разплаках се от радост!

 През май 2005 г. Ищван беше покръстен. Тъй като не можеше да ходи, братята използваха инвалидна количка, за да го придвижат до басейна за покръстване, после внимателно го потопиха във водата и го покръстиха. Ищван с пламенност проповядваше за Царството. Пазя скъпи спомени от времето, прекарано с него в проповедната служба. За мен беше невероятно – човекът, който някога ми забраняваше да проповядвам истината от Божието Слово, сега ме придружаваше в службата и с радост споделяше с другите добрата новина!

 Ищван силно обикна Йехова и отделяше много време да изучава Библията и да наизустява библейски стихове. Той обичаше да обсъжда тези стихове с братята и сестрите в сбора и по този начин да ги насърчава.

 Здравето на Ищван продължаваше да се влошава. Той претърпя няколко микро инсулта, загуби способността да говори и остана прикован на легло. Дали това отслаби духовността му? В никакъв случай! Той даваше всичко от себе си, за да продължава да чете и да изучава. Когато братя и сестри го посещаваха, той използваше електронно устройство с екран, за да общува с тях и да укрепва вярата им. Един брат каза: „Обичам да посещавам Ищван. След това винаги се чувствам освежен и насърчен“.

 За съжаление, през декември 2015 г. Ищван почина. Тази загуба ми донесе много тъга, но в същото време изпитвах спокойствие, защото той вече беше станал приятел на Йехова. Това, че Ищван и майка ми са на сигурно място в паметта на Йехова, ми носи радост. Очаквам с нетърпение да ги видя отново и да ги прегърна в новия свят!

 Изминаха повече от 35 години, откакто с майка ми посетихме леля, но все още ясно помня този ден. Вече съм над 70-годишна и служа като редовна пионерка. Смятам, че това е най-добрият начин да се отблагодаря на Йехова за всичко, което е направил за мен. (Псалм 116:12) През годините той ми помогна да му остана вярна и да запазя спокойствие въпреки противопоставянето от съпруга ми. Разбрах, че и най-неблагоприятните обстоятелства може да се променят. Не вярвах, че ще се случи, но все пак успях да спечеля съпруга си „без думи“!