Войната приключи през 1945 г., но животът след нея не беше лесен. Тъй като сме немци, ни изгониха от Чехословакия в Германия, където градовете лежаха в развалини и много хора живееха в крайна бедност. Понякога лелите ми чакаха на опашка цяла нощ само за да получат малко храна. Друг път ходехме в гората, за да събираме къпини и гъби, които разменяхме за хляб. Храната беше толкова оскъдна, че домашните любимци изчезваха — хората ги крадяха, за да се нахранят. Често си лягахме гладни.

Научаваме истината

 Баба ми и дядо ми бяха католици, но нямахме Библия. Местният свещеник отказал да продаде на дядо ми Библия под предлог, че за енориашите е достатъчно да слушат литургиите. Ето защо дядо ми не успя да намери отговор на многото си въпроси за Бога.

 Бях 7-годишна, когато ни посетиха две Свидетелки на Йехова. С помощта на Библията те отговориха на въпросите на дядо ми относно Троицата, ада и състоянието на мъртвите. Тези отговори бяха ясни и удовлетворяващи за дядо ми. Той беше убеден, че е намерил истината. След това цялото ни семейство започна редовно да изучава Библията с една семейна двойка Свидетели.

Поставям си цел в живота

 Още като малка обикнах Йехова. Обичах да чета статии за мисионери, които служат на Йехова в далечни страни. Питах се: „Какъв ли е животът им? Какво е да проповядваш на хора, които никога не са чували името на Йехова?“

 Когато бях на 12, реших, че искам да стана мисионерка, и започнах да предприемам някои стъпки, за да постигна тази цел. Първо, се постарах да стана пламенна вестителка на добрата новина. После, на 12 декември 1954 г., се покръстих и след време станах пионерка. Приближавах се все повече до целта си!

 Знаех, че за да посетя училището за мисионери Гилеад, трябва да владея английски. Ето защо положих много усилия да науча езика. Мислех си, че мога да го практикувам с американските войници, които бяха в Германия по това време. Веднъж отидох при един войник и му казах: „Аз съм Христос.“ Той ме погледна и отвърна любезно: „Мисля, че искаш да кажеш: ‘Аз съм християнка.’“ Не бях толкова напреднала с английския, колкото си мислех!

 Малко след като навърших 20 години, се преместих в Англия, където работих като детегледачка при едно семейство Свидетели. Сутрин бях на работа, а следобед отивах на служба от къща на къща, което беше чудесна възможност да практикувам езика. След една година в Англия, английският ми значително се подобри.

 Върнах се в Германия и през октомври 1966 г. ме поканиха да служа като специална пионерка в град Мехерних. Но хората там бяха толкова студени към посланието ни, колкото беше и времето. Те не ни канеха в дома си дори когато температурите бяха под нулата. Често молех Йехова: „Ако един ден ми позволиш да съм мисионерка, моля те да ме изпратиш в топла страна.“

Постигам целта си

 След като само няколко месеца служих като специална пионерка, Йехова изпълни желанието на сърцето ми! Получих покана да посетя 44-тия клас на училището за мисионери Гилеад. Завършихме на 10 септември 1967 г. Къде бях назначена? В красивата тропическа държава Никарагуа в Централна Америка! Мисионерите, които вече бяха там, посрещнаха мене и трите ми спътнички с отворени обятия. Почувствах се като апостол Павел, който „благодарил на Бога и се ободрил“, когато братята дошли да го посрещнат. (Деяния 28:15)

 Назначиха ме в спокойния град Леон и бях решена да науча испански колкото се може по-бързо. Езикът ме затрудняваше, въпреки че в продължение на два месеца учех по 11 часа на ден!

 Спомням си как веднъж една домакиня ми предложи плодова напитка, която местните наричат „фреско“. Отвърнах ѝ, че мога да пия само „филтрирана вода“, но жената беше много озадачена от отговора ми. След няколко дни разбрах, че с моя развален испански съм ѝ казала, че мога да пия само „свещена вода“! За щастие, испанският ми се подобри с времето.

 Често водех изучавания на Библията с цели семейства. Тъй като се чувствах в безопасност в Леон, обичах да провеждам изучаванията вечер, понякога дори до 22 ч. Познавах почти всички в града. На връщане към къщи поздравявах и заговарях дружелюбните ми съседи, които седяха на люлеещи се столове пред дома си, наслаждавайки се на вечерния ветрец.

 В Леон помогнах на няколко души да научат истината. Една от тях беше Нубия, майка на 8 момчета. Изучавах с нея, докато не ме назначиха в Манагуа през 1976 г. Изгубих връзка с Нубия и децата ѝ за 18 години, докато не се върнах в Леон, за да посетя един конгрес. По време на почивката ме заобиколиха няколко млади мъже. Това бяха синовете на Нубия! Беше много вълнуващо да видя, че тази жена е успяла да възпита децата си в истината.

Мисионерска служба в трудни времена

 Към края на 70-те години в Никарагуа започнаха бурни социални и политически промени. Продължихме да проповядваме, доколкото можем. В района, в който бях назначена — Масая, на юг от столицата, — често попадахме на протести и въоръжени размирици. Една вечер, докато бяхме на събрание, трябваше да легнем на пода в Залата на Царството заради престрелка между сандинистките a партизани и държавните служители на реда.

 Друг ден, докато бях на служба, видях как един маскиран сандинист стреля по полицай. Опитах се да избягам, но се появиха още маскирани мъже. Скрих се зад един ъгъл, но не бях в безопасност. Започнаха да валят куршуми от държавни хеликоптери. Изведнъж един мъж отвори вратата на дома си и ме дръпна вътре. Имах чувството, че Йехова ме спаси!

Депортиране

 Служих в Масая до 20 март 1982 г., ден, който никога няма да забравя. Сутринта с още 5 мисионери се канехме да закусваме, когато видяхме група сандинисти с картечници да влизат в задния двор на мисионерския ни дом. Те нахлуха в трапезарията и един от тях строго ни нареди: „Имате един час да си съберете багажа. Може да вземете само по един куфар. После идвате с нас.“

 Сандинистите ни отведоха в една ферма, където ни държаха няколко часа. После закараха 4 от нас с микробус до границата с Коста Рика и ни изгониха от страната. Бяха депортирани общо 21 мисионери.

 Братята от Коста Рика ни приютиха. На следващия ден пристигнахме в клона в Сан Хосе, но не останахме дълго там. След около 10 дни аз и още 7 мисионери поехме към новото ни назначение — Хондурас.

Служба в Хондурас

 Назначиха ме в град Тегусигалпа. Служих там 33 години и видях как от един сбор стават осем. За съжаление, с годините престъпността в този град се увеличи. Имаше много крадци и неведнъж ме ограбваха. Понякога членове на престъпни банди ми искаха пари, или „военен данък“, както го наричаха. Отговарях им, че имам нещо много по-ценно от пари, и им давах трактат или списание. Винаги ме пускаха!

 Повечето хора в Тегусигалпа бяха кротки и мили и успях да помогна на някои да научат истината. Например спомням си една изучаваща на име Бети. Изглеждаше, че напредва добре, докато един ден не ми каза, че ще се присъедини към една евангелска църква. Разочарованието ми обаче изчезна, когато след две години Бети напусна църквата и отново започнахме да изучаваме Библията. Защо тя се върна? Липсваше ѝ искрената любов, която видя в сбора. (Йоан 13:34, 35) Бети ми каза: „Вие посрещате сърдечно всички на вашите събрания, независимо дали са богати, или бедни. Различни сте от останалите.“ След време Бети се покръсти.

 През 2014 г. затвориха мисионерския ни дом в Тегусигалпа и бях назначена в Панама. Сега живея в мисионерски дом с още 4 дългогодишни мисионери.

Да постигнеш духовните си цели, носи истинско щастие

 Служа като мисионерка вече 55 години. Заради здравословни проблеми, напоследък не мога да правя толкова, колкото преди, но Йехова ми помага да продължавам да уча другите за него.

 Можех ли да посветя живота си на други цели? Да, разбира се. Но щях да пропусна толкова много благословии! Имам над 50 духовни синове и дъщери, на които помогнах да научат истината, и много други приятели. Освен това голямо „семейство“ имам любовта и подкрепата на скъпата ми леля Стефи, която живее в Германия.

 Въпреки че останах неомъжена, никога не съм се чувствала самотна. Йехова винаги беше с мене. Имам също чудесни приятели, като например Маргьорит Фостър, с която бяхме партньорки в мисионерската служба 17 години. Имахме много случки заедно и сме близки приятелки и до днес. (Притчи 18:24)

 Изпитвам голямо удовлетворение от това, че използвах живота си по възможно най-добрия начин — да служа с всички сили на Йехова. Изпълних детската си мечта и имах много вълнуващи преживявания! Аз съм истински щастлива и очаквам с нетърпение да служа на Йехова през цялата вечност.