Откакто са дошли от Йерихон, Исус и учениците му са прекарали три нощи във Витания. Рано сутринта на 10 нисан, понеделник, те се отправят към Йерусалим. Исус огладнява. Край пътя вижда една смокиня и отива до нея. Намира ли плодове?

Сега е краят на март, а смокините започват да зреят чак през юни. И все пак дървото се е разлистило. Затова Исус си мисли, че на него може да има ранни смокини. Но не намира нищо. Листата са го подлъгали. Тогава той казва: „Никой вече да не яде плодове от теб!“. (Марко 11:14) Дървото веднага започва да съхне. На следващата сутрин ще стане ясно какво означава това.

Не след дълго Исус пристига с учениците си в Йерусалим. Той отива в храма, който е огледал предния ден следобед. Но днес не само го оглежда, а прави това, което е направил на Пасхата през 30 г., преди три години. (Йоан 2:14-16) Той изгонва „всички, които продават и купуват там“, и „обръща масите на тези, които обменят пари, и пейките на продавачите на гълъби“. (Марко 11:15) Исус дори не позволява на никого да минава напряко през двора на храма, за да пренася неща от една част на града до друга.

Защо предприема такива строги действия срещу тези, които обменят пари и продават животни в храма? Той казва: „Не е ли записано: „Домът ми ще се нарече молитвен дом за всички народи.“? А вие сте го превърнали в свърталище на престъпници“. (Марко 11:17) Исус нарича тези мъже престъпници, защото продават жертвените животни на хората на извънредно високи цени. За него това е изнудване, дори грабеж.

Главните свещеници, книжниците и влиятелните юдеи, разбира се, чуват за случилото се и отново търсят начин да го убият. Но не могат да го направят, защото около него постоянно се събират хора.

За Пасхата са дошли не само юдеи по рождение, но и хора, които са приели юдейската религия. Сред тях има гърци. Те се обръщат към Филип, вероятно заради гръцкото му име, с молбата да се срещнат с Исус. Но тъй като може би не е сигурен дали това е подходящо, Филип се съветва с Андрей. Двамата отиват да питат Исус, който очевидно още е в храма.

Исус знае, че след няколко дни ще умре, следователно сега не е време да задоволява любопитството на хората или да търси известност. Той отговаря на двамата апостоли с притча: „Дойде времето Човешкият Син да бъде прославен. Казвам ви истината: ако житното зърно не падне на земята и не умре, си остава само едно зърно, но ако умре, дава богата реколта“. (Йоан 12:23, 24)

Житното зърно изглежда незначително. Но ако попадне в почвата и „умре“ като зърно, може да покълне и след време от него да порасне стъбло с много зърна. Подобно на това Исус е един съвършен човек, но като остане верен на Бога до смърт, ще стане средството, чрез което много хора със същия жертвоготовен дух ще получат вечен живот. Затова Исус казва: „Който обича живота си, ще го загуби, а който е готов да загуби живота си в този свят, ще го запази и ще живее вечно“. (Йоан 12:25)

Исус не мисли само за себе си. Той казва: „Който иска да ми служи, нека да ме следва и  където съм аз, там ще е и моят служител. Бащата ще окаже чест на този, който ми служи“. (Йоан 12:26) Само каква награда! Тези, на които Бащата окаже чест, ще бъдат заедно с Христос в Царството.

Като мисли за големите страдания и мъчителната смърт, които го очакват, Исус казва: „Сега съм притеснен. Какво да кажа? Татко, спаси ме от това, което ще стане“. Но той не иска да избегне изпълнението на Божията воля. Исус добавя: „И все пак точно за това дойдох“. (Йоан 12:27) Той е съгласен с всичко, което Бог възнамерява, включително със собствената си жертвена смърт.