След като проповядвали на различни места, апостолите се върнали при Исус малко преди Пасхата през 32 г. Те били изморени, затова Исус им предложил заедно да отидат с лодка до Витсаида, за да си починат. Но когато наближили брега, видели, че там има хиляди хора. Въпреки че искал да е насаме с апостолите си, Исус не отпратил хората, а се отнесъл сърдечно към тях. Излекувал болните и започнал да ги поучава. Исус цял ден им говорил за Божието Царство. Когато се свечерило, апостолите му казали: „Хората сигурно са гладни. Пусни ги да си ходят, за да си купят храна.“

Исус отвърнал: „Няма нужда да си ходят. Вие им дайте нещо за ядене.“ Апостолите попитали: „Искаш ли да отидем да им купим хляб?“ Апостол Филип казал: „Дори да имаме много пари, няма да ни стигнат да купим хляб за това голямо множество.“

„Колко храна имаме?“ — попитал Исус. Андрей отговорил: „Имаме 5 хляба и 2 малки риби. Но те изобщо няма да стигнат.“ Исус казал: „Донесете ми ги.“ Той наредил на хората да седнат на тревата на групи от по 50 и 100 души. Взел хлябовете и рибите, погледнал към небето и се помолил. После започнал да дава храната на апостолите, а те я раздали на хората. Всичките  5000 мъже заедно с жените и децата яли до насита. Накрая апостолите събрали остатъците, за да не се хвърли нищо. Те напълнили 12 кошници! Удивително чудо, нали?

То направило толкова силно впечатление на хората, че те поискали Исус да им стане цар. Той обаче знаел, че според Йехова още не е дошло времето да бъде цар. Затова отпратил множеството и казал на апостолите да отидат на другия бряг на Галилейското езеро. Те се качили на лодката си, а Исус се изкачил сам на планината. Защо? Защото искал да се помоли на Баща си. Независимо колко бил зает, Исус винаги отделял време да се моли.