Матей 21:1-46
21 Когато наближиха Йерусалим и стигнаха до Витфагия на Маслиновата планина, Исус каза на двама от учениците:
2 „Отидете в селото, което виждате пред вас. Още щом влезете, ще намерите вързана магарица и малкото ѝ. Отвържете ги и ги доведете при мен.
3 Ако някой ви каже нещо, отговорете: „На Господаря му трябват“. Тогава той веднага ще ги пусне“.
4 А това стана, за да се изпълни казаното чрез пророка:
5 „Кажете на сионската дъщеря: „Твоят Цар идва при теб. Той е кротък и язди магаре — младо магаре, малкото на магарица“.
6 И така учениците отидоха и направиха точно както им нареди Исус.
7 Те доведоха магарицата и малкото ѝ, сложиха горните си дрехи върху тях и той седна отгоре.
8 Повечето от хората постилаха на пътя горните си дрехи, а други слагаха клонки, които режеха от дърветата.
9 Тези, които вървяха пред него, и тези, които го следваха, викаха: „Молим те, спаси* Давидовия Син! Благословен е този, който идва в името на Йехова*! Молим те, спаси го, Боже в небесата!“.
10 Когато той влезе в Йерусалим, всички в града се развълнуваха и започнаха да питат: „Кой е този?“.
11 А тези, които бяха с него, казваха: „Това е пророкът Исус от галилейския град Назарет!“.
12 Исус влезе в храма и изгони всички, които продаваха и купуваха там. Обърна масите на тези, които обменяха пари, и пейките на продавачите на гълъби
13 и им каза: „Записано е: „Домът ми ще се нарече молитвен дом“, а вие го превръщате в свърталище на престъпници“.
14 Докато беше в храма, при него дойдоха слепи и куци и той ги излекува.
15 Когато видяха чудесата, които той направи, и децата, които викаха в храма „Молим те, спаси Давидовия Син!“, главните свещеници и книжниците се възмутиха
16 и го попитаха: „Чуваш ли какво казват?“. Исус им отговори: „Чувам. Никога ли не сте чели думите: „Ти подбуди децата и бебетата да те възхваляват“?“.
17 После той излезе от града, отиде във Витания и пренощува там.
18 Рано сутринта, като се връщаше в града, той огладня.
19 Край пътя видя една смокиня и отиде до нея, но не намери нищо освен листа. Тогава ѝ каза: „Никога вече да не дадеш плодове!“. И смокинята веднага изсъхна.
20 Като видяха това, учениците се удивиха и казаха: „Как така смокинята веднага изсъхна?“.
21 Исус им отговори: „Казвам ви истината, ако имате вяра и не се съмнявате, не само ще направите това, което аз направих със смокинята, но и ако кажете на тази планина „Вдигни се и се хвърли в морето“, ще стане така.
22 Ще получите всичко, за което се молите с вяра“.
23 Когато влезе в храма и започна да поучава, главните свещеници и старейшините на народа дойдоха при него и го попитаха: „С какво право вършиш тези неща? И кой ти даде това право?“.
24 А Исус им отговори: „И аз ще ви питам нещо. Ако ми отговорите, ще ви кажа с какво право върша тези неща.
25 Кой изпрати Йоан да покръства? Бог* или хората?“. А те започнаха да обсъждат помежду си: „Ако кажем „Бог“, той ще ни каже „Тогава защо не му повярвахте?“.
26 Но ако кажем „хората“, ни е страх какво може да направи народът, защото всички смятат Йоан за пророк“.
27 Затова отговориха: „Не знаем“. А Исус им каза: „Тогава и аз няма да ви кажа с какво право върша тези неща.
28 Какво мислите за това? Един човек имаше двама синове. Той отиде при първия и му каза: „Сине, отиди да работиш днес на лозето“.
29 Той отговори: „Няма да отида“, но после съжали и отиде.
30 След това отиде при другия и му каза същото. А той отговори: „Ще отида, татко*“, но не отиде.
31 Кой от двамата направи това, което искаше бащата?“. Те отговориха: „Първият“. Исус им каза: „Вярвайте ми, данъчните служители и проститутките ще влязат преди вас в Божието Царство.
32 Защото Йоан дойде и ви показа правилния път*, но вие не му повярвахте. Данъчните служители и проститутките обаче му повярваха. Но вие, макар че видяхте това, пак не се разкаяхте и не му повярвахте.
33 Чуйте още една притча: един човек, който имаше земя, засади лозе, направи ограда около него, подготви място за мачкане на грозде* и построи наблюдателна кула. После го даде под наем на лозари и замина за чужбина.
34 Когато дойде време за гроздобера, той изпрати робите си при лозарите, за да приберат неговата част от реколтата.
35 Но лозарите хванаха робите му и един биха, друг убиха, а трети пребиха с камъни.
36 Тогава той изпрати други роби, повече от първите, но и с тях направиха същото.
37 Накрая изпрати сина си, като си мислеше: „Към сина ми ще проявят уважение“.
38 Като видяха сина, лозарите си казаха: „Това е наследникът. Хайде да го убием и да му вземем наследството!“.
39 Така те го хванаха, изхвърлиха го от лозето и го убиха.
40 Тогава какво ще направи с тези лозари собственикът на лозето, когато си дойде?“.
41 Те му казаха: „Понеже са зли, той ще ги убие всичките до един и ще даде лозето на други лозари, които ще му дават реколтата, когато дойде време за това“.
42 Исус им каза: „Никога ли не сте чели в Писанието: „Камъкът, който строителите отхвърлиха, стана главният крайъгълен камък*. Това е от Йехова* и е прекрасно в нашите очи.“?
43 Затова ви казвам, че Царството на Бога ще ви бъде отнето и ще бъде дадено на народ, който изпълнява Божията воля*.
44 Освен това който падне върху този камък, ще се пребие. И всеки, върху когото падне камъкът, ще бъде смазан“.
45 Когато главните свещеници и фарисеите чуха притчите му, разбраха, че говори за тях.
46 Те искаха да го арестуват, но се страхуваха от хората, защото всички го смятаха за пророк.
Бележки под линия
^ Букв. „Осанна“. Молба към Бога за спасение, която се използва и като радостно възклицание.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „Небето“.
^ Букв. „господарю“.
^ Букв. „пътя на праведността“.
^ Букв. „изкопа лин“.
^ Букв. „главата на ъгъла“.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „който дава плодовете му“.
