Йоан 20:1-31
20 На първия ден от седмицата рано сутринта, още по тъмно, Мария Магдалина отиде до гробницата и видя, че камъкът, който затваряше входа ѝ, вече е отместен.
2 Тя изтича при Симон Петър и при ученика, когото Исус много обичаше, и им каза: „Отнесли са Господаря от гробницата и не знаем къде са го положили“.
3 Тогава Петър и другият ученик тръгнаха към гробницата.
4 Двамата се затичаха, но другият ученик тичаше по-бързо от Петър и стигна пръв.
5 Той надникна вътре и видя ленените превръзки, но не влезе.
6 След него дойде и Симон Петър, влезе в гробницата и видя ленените превръзки на земята.
7 Платът, с който беше увита главата на Исус, не беше заедно с превръзките, а беше навит на друго място.
8 Тогава другият ученик, който беше стигнал пръв до гробницата, също влезе вътре. Той видя всичко и повярва на това, което бяха чули по-рано.
9 Но те още не разбираха казаното в Писанието, че Исус трябва да възкръсне от мъртвите.
10 После учениците се прибраха по домовете си.
11 Мария обаче остана пред гробницата и плачеше. Обляна в сълзи, тя надникна вътре
12 и видя, че на мястото, където преди беше Исусовото тяло, седят два ангела в бели дрехи: единият откъм главата, а другият откъм краката.
13 Те я попитаха: „Защо плачеш?“. Тя им отговори: „Отнесли са Господаря ми и не знам къде са го положили“.
14 Като каза това, тя се обърна и видя, че зад нея стои някой. Това беше Исус, но тя не го позна.
15 Исус я попита: „Защо плачеш? Кого търсиш?“. А тя си мислеше, че това е градинарят, и му каза: „Господине, ако ти си го отнесъл, кажи ми къде си го положил и аз ще го взема“.
16 Исус ѝ каза: „Мария!“. Тя се обърна и възкликна на еврейски: „Равуни!“ (което означава „Учителю!“).
17 Исус ѝ каза: „Не се дръж за мен, защото още не е време да се издигна при Бащата. Отиди при братята ми и им кажи: „Отивам при моя Баща и вашия Баща, при моя Бог и вашия Бог“.
18 Мария Магдалина отиде при учениците и им съобщи: „Видях Господаря!“. И им предаде думите му.
19 По-късно същия ден (първия ден от седмицата) учениците се бяха събрали в една къща и бяха заключили вратите, защото се страхуваха от юдеите. Изведнъж Исус се появи между тях и им каза: „Мирът да бъде с вас!“.
20 После им показа ръцете и ребрата си. И учениците се зарадваха, че виждат Господаря.
21 Исус пак им каза: „Мирът да бъде с вас! Както Бащата ме изпрати в света, така и аз ви изпращам“.
22 След тези думи той духна към тях и им каза: „Приемете свети дух.
23 Ако кажете, че греховете на някого са простени, значи са простени, но ако кажете, че не са простени, значи не са простени“.
24 А Тома, един от дванайсетте, когото наричаха Близнака, не беше с тях, когато Исус дойде.
25 Другите ученици му казаха: „Видяхме Господаря!“. Но той отговори: „Докато не видя раните от пироните на ръцете му и не си пъхна пръста в тях и докато не пипна с ръка ребрата му, няма да повярвам“.
26 Осем дни по-късно учениците пак бяха в къщата и този път Тома беше с тях. Въпреки че вратите бяха заключени, Исус се появи между тях и каза: „Мирът да бъде с вас!“.
27 После каза на Тома: „Сложи си пръста тук и виж ръцете ми, дай си ръката и пипни ребрата ми. Спри да се съмняваш и повярвай“.
28 Тома му отговори: „Господарю мой и Боже мой*!“.
29 Исус му каза: „Повярва, защото ме видя ли? Щастливи са тези, които вярват, без да видят“.
30 Исус направи още много чудеса пред учениците си, но те не са записани в този свитък.
31 А всичко, което е записано тук, е записано, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият син, и като вярвате в него*, да получите живот.