4 Царе 7:1-20

7  Тогава Елисей каза: „Чуйте словото на Йехова!+ Това казва Йехова: ‘Утре по това време при портата на Самария една сата* фино смляно брашно ще струва един сикъл* и две сати ечемик ще струват един сикъл.’“+  Тогава помощникът на царя, на чиято ръка царят се подпираше,+ отговори на Божия човек с думите: „Дори ако Йехова отвори врати на небето,+ би ли могло да стане това?“+ А той каза: „Ето, ти ще видиш това с очите си,+ но няма да ядеш от него.“+  А при градската порта имаше четирима прокажени.+ И те си казваха един на друг: „Защо да седим тук, докато умрем?  Ако решим да влезем в града, в града има глад и ще умрем там.+ А ако стоим тук, пак ще умрем. Затова хайде да отидем в стана на сирийците. Ако ни оставят живи, ще живеем, а ако ни погубят, ще умрем.“+  И на здрачаване станаха и тръгнаха към стана на сирийците. И като стигнаха до стана на сирийците, ето, видяха, че в него нямаше никого.  А сам Йехова беше направил така, че в стана на сирийците да се чуе+ шум от бойни колесници, тропот от коне и шум от голяма войска.+ Затова сирийците си казаха: „Ето, израилският цар е наел против нас хетските+ и египетските+ царе, за да ни нападнат!“  И на здрачаване те станаха и побягнаха,+ като оставиха своите шатри, коне+ и магарета — целия стан, както си беше. Така те побягнаха, за да спасят душата си.+  Когато стигнаха до стана, прокажените влязоха в един шатър, ядоха и пиха там и като взеха сребро, злато и дрехи, отидоха и ги скриха. След това се върнаха, влязоха в друг шатър и оттам изнесоха вещи, а после отидоха и ги скриха.+  Тогава обаче си казаха един на друг: „Не е добро това, което правим. Днес е ден на добри вести!+ Ако се колебаем и чакаме, докато се развидели, ще носим вина.+ Нека сега да отидем и да съобщим това в царския дом.“ 10  Така че те отидоха и извикаха към вратарите+ на градската порта, като казаха: „Отидохме в стана на сирийците, и ето, там нямаше никого, нито се чуваше човешки глас. Бяха останали само вързани коне и вързани магарета и шатрите бяха, както са си били.“+ 11  Тогава вратарите на градската порта веднага извикаха и съобщиха това в царския дом. 12  И царят стана през нощта и каза на своите служители:+ „Ще ви кажа какво са направили сирийците.+ Те добре знаят, че ние гладуваме,+ затова са излезли от стана и са се скрили в полето,+ като си казват: ‘Щом излязат от града, ще ги хванем живи и ще влезем в града.’“ 13  Тогава един от неговите служители каза: „Избери хора, които да вземат пет коня от онези, които още са останали в града.+ Защото ето, с тях ще стане същото като с цялото множество на Израил, което е оцеляло в града, и като с цялото множество на Израил, което е загинало.+ Нека да ги изпратим и ще видим.“ 14  И взеха две колесници с коне и царят ги изпрати в стана на сирийците, казвайки: „Отидете и вижте.“ 15  И те ги последваха чак до Йордан, и ето, по целия път имаше дрехи и вещи,+ които сирийците бяха хвърлили, докато бягаха.+ После пратениците се върнаха и съобщиха това на царя. 16  Тогава хората излязоха, за да ограбят+ стана на сирийците, така че една сата фино смляно брашно струваше един сикъл и две сати ечемик струваха един сикъл, според словото+ на Йехова. 17  А царят беше поставил помощника, на чиято ръка се подпираше,+ да наглежда градската порта. Но народът го стъпка+ при градската порта и той умря, според думите на Божия човек,+ които беше казал, когато царят дойде при него. 18  Така се изпълни онова, което Божият човек беше казал на царя: „Утре по това време при портата на Самария две сати ечемик ще струват един сикъл и една сата фино смляно брашно ще струва един сикъл.“+ 19  Но помощникът отговори на Божия човек с думите: „Дори ако Йехова отвори врати на небето, би ли могло да стане това, което казваш?“+ А той каза: „Ето, ти ще видиш това с очите си, но няма да ядеш от него.“+ 20  И така стана с него+ — народът го стъпка+ при градската порта и той умря.

Бележки под линия

Една сата е равна на 7,33 л.
Един сикъл е равен на 11,4 г.