2 Летописи 32:1-33

32  След това, след тези дела на вярност+ дойде асирийският+ цар Сенахирим.+ Той нахлу в Юда и обсади укрепените градове,+ като възнамеряваше да ги превземе.  А Езекия, като видя, че Сенахирим е дошъл, за да воюва против Йерусалим,  реши заедно със своите князе+ и със силните мъже да засипе водните извори, които бяха извън града.+ И те му помогнаха да направи това.  И много хора се събраха и засипаха всички извори и потока,+ който течеше сред земята, понеже казаха: „Защо асирийските царе да намерят толкова много вода, когато дойдат?“  Освен това, като събра смелост, Езекия възстанови цялата стена, която беше разрушена,+ и издигна кули+ върху нея, а отвън изгради още една стена.+ И укрепи Мило*+ в Давидовия град и направи много оръжия за мятане+ и щитове.+  И постави военачалници+ над народа и ги събра пред себе си на площада+ при градската порта, за да ги насърчи*+ с думите:  „Бъдете смели и силни!+ Не се страхувайте+ и не се плашете+ нито от асирийския цар,+ нито от цялото множество с него,+ защото онези, които са с нас, са повече от онези, които са с него.  Той разчита на човешка сила*,+ а с нас е Йехова, нашият Бог, за да ни помага+ и да воюва за нас.“+ И народът се укрепи от думите на Езекия, царят на Юда.+  След това асирийският цар Сенахирим,+ който беше с цялата си войска+ в Лахис,+ изпрати свои служители в Йерусалим при Езекия, царят на Юда, и при всички юдеи в Йерусалим, за да кажат: 10  „Това казва Сенахирим, царят на Асирия:+ ‘На какво се надявате, та си седите спокойно в Йерусалим, който е под обсада?+ 11  Не ви ли мами+ Езекия,+ за да ви предаде на смърт от глад и жажда, като казва „Йехова, нашият Бог, ще ни избави от ръката на асирийския цар“?+ 12  Нима самият Езекия не премахна неговите свещени височини+ и неговите олтари,+ а после заповяда на Юда и на Йерусалим „Покланяйте се само пред един+ олтар+ и върху него принасяйте жертвен дим“?+ 13  Нима не знаете какво направихме аз и моите прадеди на всички земни народи?+ Дали боговете+ на земните народи можаха да избавят земята си от моите ръце? 14  Кой от всички богове на тези народи, които моите прадеди обрекоха на унищожение, успя да избави своя народ от ръцете ми? Нима тогава вашият Бог може да ви избави от ръцете ми?+ 15  Затова не позволявайте на Езекия да ви мами,+ нито да ви заблуждава!+ Не му вярвайте, понеже нито един бог на който и да било народ или царство не можа да избави народа си от ръцете ми и от ръцете на прадедите ми. Как тогава вашият Бог ще ви избави от моите ръце?’“+ 16  И неговите служители говориха още повече против истинския Бог, Йехова,+ и против служителя му Езекия. 17  Той дори написа писма,+ в които се надсмиваше над Йехова, Богът на Израил,+ и говореше против него: „Както боговете+ на земните народи не избавиха своите народи от ръцете ми,+ така и Богът на Езекия няма да избави своя народ от ръцете ми.“ 18  И те+ продължаваха да викат силно+ на еврейски език+ към жителите на Йерусалим, които бяха на стената, за да ги изплашат+ и да ги смутят, та да превземат града. 19  И говореха против+ Бога на Йерусалим,+ също както говореха против боговете на земните народи, дело на човешки ръце.+ 20  А цар Езекия+ и пророк+ Исаия,+ синът на Амос,+ се молеха за това+ и викаха към небесата за помощ.+ 21  Тогава Йехова изпрати един ангел,+ който унищожи всички храбри и силни мъже+ и водачите и военачалниците в стана на асирийския цар,+ така че той се върна със срам на лицето в своята земя. По–късно, когато влезе в храма на своя бог, собствените му синове го убиха там с меч.+ 22  Така Йехова спаси Езекия и жителите на Йерусалим от ръцете на асирийския цар Сенахирим+ и от ръцете на всички други врагове и им даде спокойствие от всички страни.+ 23  И мнозина донасяха дарове+ на Йехова в Йерусалим, а също и скъпи вещи на Езекия, царят на Юда,+ и тогава той се възвеличи+ в очите на всички народи. 24  По онова време Езекия се разболя и щеше да умре.+ Затова се помоли+ на Йехова и той говори с него+ и му даде знамение.+ 25  Но Езекия не отвърна с благодарност за направеното му добро,+ тъй като сърцето му се възгордя.+ Затова Божият гняв пламна+ против него и против Юда и Йерусалим. 26  Езекия обаче смири+ горделивото си сърце, както той, така и жителите на Йерусалим, и гневът на Йехова не дойде върху тях в дните на Езекия.+ 27  Езекия придоби много голямо богатство и слава.+ Той направи съкровищници за сребро, злато+ и скъпоценни камъни,+ както и за балсамово масло,+ за щитове+ и за всякакви скъпоценности.+ 28  Също така направи складове+ за зърно, за младо вино+ и за маслиново масло, както и обори+ за всякакъв добитък и кошари за стадата. 29  И изгради градове и имаше много стада едър и дребен рогат добитък,+ понеже Бог му даде много голям имот.+ 30  Езекия засипа+ горния извор+ на Гион+ и насочи водата надолу, на запад от Давидовия град.+ И във всички свои дела Езекия имаше успех.+ 31  Но когато дойдоха посланиците на вавилонските+ князе, които бяха изпратени при него,+ за да го попитат за знамението,+ станало в земята, истинският Бог го остави+ и го подложи на изпитание,+ за да узнае всичко, което е в сърцето му.+ 32  А останалите дела+ на Езекия и как той проявяваше милост*,+ ето, всичко това е записано във видението на пророк Исаия, синът на Амос,+ в Книгата+ на юдейските и израилските царе. 33  Накрая Езекия заспа в смъртта при своите прадеди+ и беше погребан на склона, водещ към гробницата на Давидовите синове.+ И при смъртта му всички синове на Юда и жителите на Йерусалим му оказаха уважение.+ А вместо него започна да царува неговият син Манасия.+

Бележки под линия

Виж 2Ца 5:9, бел. под линия.
Буквално: „да говори на сърцето им“.
Буквално: „на ръка от плът“.
Или: „лоялна любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.