2 Летописи 20:1-37

20  След това синовете на Моав,+ синовете на Амон+ и заедно с тях някои амонимци+ дойдоха да воюват против Йосафат.+  И при Йосафат дойдоха хора и му казаха: „Против тебе идва огромно множество от онази страна на морето*, от Едом.+ И ето, те са в Асасон–тамар, който е Ен–гади.“+  А Йосафат се изплаши+ от това и реши да търси Йехова.+ И обяви пост+ по цялата земя на Юда.  И всички жители на Юда се събраха, за да потърсят съвет от Йехова.+ Те дойдоха от всички градове на Юда, за да се допитат до Йехова.+  Тогава Йосафат застана в дома на Йехова, пред новия двор,+ пред сбора на юдеите и жителите на Йерусалим,+  и каза:+ „Йехова, Боже на нашите прадеди!+ Нима ти не си Бог в небесата+ и нима не владееш над царствата на всичките народи?+ Нима в твоята ръка не са силата и могъществото, така че никой не може да устои пред тебе?+  О, Боже наш,+ нима ти не изгони жителите на тази земя пред своя народ Израил,+ като я даде+ до безпределни времена на потомството на Авраам, който те обичаше*?+  И те се заселиха в нея и построиха в нея светилище за името ти,+ казвайки:  ‘Ако ни порази бедствие,+ меч, осъждане, смъртоносна зараза+ или глад,+ ще застанем пред този дом+ и пред тебе (защото твоето име+ е в този дом), и в бедата си ще извикаме към тебе за помощ, а ти ни чуй и ни спаси.’+ 10  Но сега синовете на Амон+ и на Моав,+ както и жителите на планинската област Сиир,+ през чиято земя ти не позволи на израилтяните да минат, когато излизаха от Египет, но минаха встрани от тях и не ги погубиха,+ 11  ето, те ни се отплащат,+ като идват да ни изгонят от твоето притежание, което си дал на нас.+ 12  Боже наш, няма ли да издадеш присъда срещу тях?+ Понеже ние сме безсилни пред това огромно множество, което идва против нас,+ и не знаем какво да правим,+ но очите ни са насочени към тебе.“+ 13  По това време всички юдеи стояха пред Йехова+ заедно с малките си деца,+ със своите жени и синове. 14  Тогава духът+ на Йехова дойде върху Яазаил, синът на Захария, син на Ванаия, син на Еиил, син на Матания, левит от синовете на Асаф,+ който беше сред сбора. 15  И той каза: „Чуйте всички вие, синове на Юда и жители на Йерусалим, и ти, царю Йосафате! Ето какво ви казва Йехова: ‘Не се бойте+ и не се плашете от това огромно множество, защото тази битка не е ваша, а Божия!+ 16  Утре излезте против тях. Ето, те се изкачват през прохода Зис, а вие ще ги намерите в края на речната долина пред пустинята Йеруил. 17  В тази битка няма да воювате вие.+ Застанете на мястото си, стойте+ и вижте как Йехова ще ви спаси.+ Юда и Йерусалиме, не се бойте и не се плашете!+ Утре излезте против тях и Йехова ще бъде с вас!’“+ 18  Тогава Йосафат се поклони с лице до земята+ и всички юдеи и жителите на Йерусалим се поклониха пред Йехова, за да отдадат почит на Йехова.+ 19  А левитите+ от синовете на Каат+ и от синовете на Корей+ станаха и с много силен глас възхваляваха Йехова, Богът на Израил.+ 20  И на сутринта станаха рано и тръгнаха към пустинята+ край Текое.+ А когато излизаха, Йосафат застана пред тях и каза: „Чуйте ме, синове на Юда и жители на Йерусалим!+ Вярвайте+ в Йехова, вашият Бог, за да живеете. Вярвайте на неговите пророци+ и ще имате успех!“ 21  После той се посъветва+ с хората и постави онези, които пеят+ за Йехова, и онези, които му принасят възхвала,+ облечени в свята премяна,+ да вървят пред въоръжените воини+ и да казват: „Възхвалявайте Йехова,+ защото милостта му* трае до безпределни времена!“+ 22  И когато те започнаха да възклицават радостно и да принасят възхвала, Йехова постави засада+ против синовете на Амон и Моав и против онези от планинската област Сиир, които бяха дошли срещу Юда, така че те започнаха да се избиват помежду си.+ 23  Синовете на Амон и Моав се надигнаха против жителите на планинската област Сиир,+ за да ги обрекат на унищожение и да ги изтребят. И като свършиха с жителите на Сиир, те се нападнаха помежду си и се погубиха взаимно.+ 24  А юдеите стигнаха до стражевата кула в пустинята.+ И като погледнаха към множеството, ето, видяха, че на земята лежат само трупове+ — никой не беше оцелял. 25  И Йосафат дойде с народа, за да събере плячката+ от труповете. И те намериха изобилие от всякакви вещи, дрехи и скъпоценности и събраха толкова много плячка, че не можеха да я носят.+ Три дни събираха, понеже плячката беше много голяма. 26  На четвъртия ден се събраха в долината Вераха и там благословиха Йехова.+ Затова нарекоха+ тази долина Вераха* и тя носи това име и до днес. 27  Тогава всички мъже от Юда и Йерусалим, предвождани от Йосафат, се върнаха радостно в Йерусалим, защото Йехова им донесе радост чрез победата над враговете им.+ 28  И така дойдоха в Йерусалим, в дома на Йехова+ с лири,+ арфи+ и тръби.+ 29  И страх+ от Бога обзе всички земни царства, когато чуха, че Йехова е воювал против враговете на Израил.+ 30  Така в царството на Йосафат имаше мир и неговият Бог му даде спокойствие от всички страни.+ 31  Йосафат+ владееше над Юда. Той беше на трийсет и пет години, когато стана цар, и царува в Йерусалим двайсет и пет години. Майка му се казваше Азува+ и беше дъщеря на Силей. 32  И той следваше пътя на баща си Аса+ и не се отклони от неговия път, като вършеше онова, което е правилно в очите на Йехова.+ 33  Само свещените височини+ не бяха премахнати и хората още не бяха подготвили сърцата си да служат на Бога на прадедите си.+ 34  А останалите дела на Йосафат, както първите, така и последните, са записани в писанията на Йеху,+ синът на Ханани,+ които бяха прибавени в Книгата+ на израилските царе. 35  След това Йосафат, царят на Юда, се сдружи с Охозия,+ царят на Израил, който вършеше зло.+ 36  Той се сдружи с него, за да строят кораби, които да плават до Тарсис.+ И те построиха кораби в Есион–гавер.+ 37  Но Елиезер, синът на Додава от Мариса, пророкува против Йосафат с думите: „Понеже си се сдружил с Охозия,+ Йехова ще разруши твоите дела.“+ И корабите се разбиха+ и не можаха да отплават за Тарсис.+

Бележки под линия

Става дума за Мъртво море.
Или: „твоят приятел“.
Или: „лоялната му любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
Името Вераха означава „благословия“.