1 Царе 25:1-44
25 След време Самуил+ умря. И целият Израил се събра и хората го оплакаха+ и го погребаха край неговия дом в Рама.+ Тогава Давид стана и отиде в пустинята Фаран.+
2 А в Маон+ живееше един човек, който имаше имот в Кармил*.+ Той беше много богат и притежаваше три хиляди овце и хиляда кози, и по това време стрижеше+ овцете си в Кармил.
3 Този човек се казваше Навал,+ а жена му се казваше Авигея.+ Жената беше много разумна+ и красива, но мъжът ѝ беше груб и зъл човек.+ Той беше от рода на Халев.+
4 И Давид чу в пустинята, че Навал стриже+ овцете си.
5 Затова Давид изпрати десет млади мъже, като им каза: „Отидете при Навал в Кармил и го попитайте от мое име как е.+
6 И това предайте на моя брат: ‘Нека мирът бъде с тебе,+ с твоето семейство и с всичко, което имаш!
7 Ето, чух, че стрижеш овцете си. Преди, когато твоите пастири бяха при нас,+ ние не ги безпокояхме,+ нито им се изгуби нещо през цялото време, докато бяха в Кармил.
8 Попитай своите хора и те ще ти кажат това. Нека хората ми придобият благоволение в твоите очи, защото е добър денят, в който дойдохме. Моля те, дай на служителите си и на своя син Давид каквото имаш подръка.’“+
9 И така хората на Давид дойдоха при Навал и му казаха всички тези думи от името на Давид, и после чакаха.
10 А Навал отговори на служителите на Давид: „Кой е този Давид+ и кой е синът на Йесей? В днешно време има много служители, които бягат от господарите си.+
11 Нима трябва да взема своя хляб,+ своята вода и месото, което приготвих за стригачите си, и да ги дам на хора, за които дори не знам откъде са?“+
12 Тогава хората на Давид тръгнаха обратно по пътя си. И като дойдоха при Давид, му предадоха всички тези думи.
13 А Давид веднага каза на хората си: „Нека всеки препаше меча си!“+ И всеки препаса меча си и Давид също препаса меча си. И около четиристотин мъже последваха Давид, а двеста мъже останаха при вещите.+
14 А през това време едно момче от служителите съобщи на Авигея, жената на Навал: „Ето, Давид изпрати от пустинята пратеници, за да пожелае добро на нашия господар, но той се отнесе грубо+ към тях.
15 А тези хора бяха много добри към нас и не ни безпокояха, и не изгубихме нищо през цялото време, докато бяхме с тях в полето.+
16 Те бяха като стена+ около нас и денем, и нощем, през цялото време, докато бяхме при тях и пасяхме стадата.
17 Затова сега помисли и виж какво ще направиш, понеже е решено зло+ против нашия господар и против целия му дом, а той е груб*+ и не може да се говори с него.“
18 Тогава Авигея+ бързо взе двеста хляба, две големи стомни с вино,+ пет приготвени овце,+ пет сати печено зърно,+ сто пити стафиди+ и двеста пити смокини,+ и натовари всичко на магарета.
19 После каза на момчетата си: „Вървете пред мене!+ Ето, аз идвам след вас.“ Но на мъжа си Навал не каза нищо.
20 И когато тя, яздейки на магаре,+ скришом слизаше от планината, ето, срещу нея идваха Давид и хората му, и тя ги срещна.
21 А Давид беше казал: „Напразно пазех в пустинята всичко, което има този човек. И нищо от всичките му притежания не се изгуби,+ а той сега ми връща зло за добро.+
22 Нека Бог причини на враговете на Давид това и това и да добави още към него,+ ако до утре сутринта оставя жив някого от мъжки пол*+ от онези, които са негови!“+
23 Когато видя Давид, Авигея бързо слезе от магарето и падайки по очи пред Давид, му се поклони+ до земята.
24 И падна в краката му+ и каза: „Господарю мой, нека вината бъде моя!+ Моля те, позволи на робинята си да говори+ пред тебе и чуй думите на робинята си!
25 Моля те, нека господарят ми не обръща внимание на този негодник,+ Навал, защото каквото е името му, такъв е и той. Навал* е името му и безразсъдството е с него.+ А твоята робиня не видя хората, които господарят ми беше изпратил.
26 Затова сега, господарю мой, както е сигурно, че е жив Йехова+ и че е жива душата ти,+ така е сигурно, че Йехова те спря+ да не си навлечеш кръвна вина+ и да не търсиш възмездие* със собствената си ръка.+ И нека твоите врагове и онези, които искат зло за моя господар, бъдат като Навал!+
27 А този дар, който твоята робиня донесе на господаря си като благословия,+ нека бъде даден на хората, които следват+ моя господар.
28 Прости, моля те, простъпката на робинята си,+ защото Йехова без съмнение ще направи за моя господар траен дом,+ понеже господарят ми води войните на Йехова.+ И през всичките ти дни няма да се намери злина в тебе.+
29 Когато някой стане, за да те преследва и да търси душата ти, душата на моя господар ще бъде вързана във вързопа на живота,+ който е при Йехова, твоят Бог,+ а душите на твоите врагове той ще хвърли като с прашка.+
30 И за тебе, за моя господар, Йехова ще направи всички добри неща, които е обещал, и ще те постави за водач над Израил.+
31 Нека моят господар не извърши нищо, за което после ще съжалява или което ще обезпокои сърцето му, като пролее кръв без причина+ и като потърси възмездие със собствената си ръка!+ И когато Йехова направи добро на моя господар, тогава си спомни+ за своята робиня.“
32 Тогава Давид каза на Авигея: „Нека бъде благословен Йехова, Богът на Израил,+ който днес те изпрати да ме посрещнеш!
33 И нека бъде благословена твоята разумност+ и благословена да бъдеш ти, която ме възпря днес, за да не си навлека кръвна вина+ и да не потърся възмездие със собствената си ръка!+
34 Но както е сигурно, че е жив Йехова, Богът на Израил, който ме спря, за да не ти причиня зло,+ така е сигурно, че ако не беше дошла бързо да ме посрещнеш,+ до утре сутринта на Навал нямаше да му остане никой от мъжки пол!“+
35 Тогава Давид прие от нея онова, което му беше донесла, и ѝ каза: „Върви си с мир+ в своя дом! Ето, ще послушам думите ти+ и ще се съобразя с тебе.“
36 След това Авигея се върна при Навал, а той имаше в дома си угощение, като царско угощение.+ Сърцето на Навал беше весело и той беше много пиян.+ Затова тя не му каза нищо до следващия ден.
37 А на сутринта, когато Навал изтрезня от виното, неговата жена му разказа какво се беше случило. Тогава сърцето+ му замря и той стана като камък.
38 След десет дни Йехова порази+ Навал и той умря.
39 И като чу, че Навал е умрял, Давид каза: „Нека бъде благословен Йехова, който ме защити в съдебното ми дело+ и свали от мене срама,+ който Навал хвърли върху мене. Йехова спря своя служител да не извърши зло дело,+ а злобата на Навал върна върху собствената му глава.“+ И Давид изпрати хора при Авигея, за да ѝ предложи да му стане жена.+
40 Така че служителите на Давид дойдоха при Авигея в Кармил и ѝ казаха: „Давид ни изпраща при тебе, защото иска да те вземе за своя жена.“
41 А тя стана, поклони се с лице до земята+ и каза: „Ето твоята робиня, която като прислужница ще мие краката+ на служителите на своя господар!“+
42 Тогава Авигея+ стана бързо и се качи+ на магарето, и пет от нейните прислужнички вървяха след нея. И тя отиде заедно с пратениците на Давид и му стана жена.
43 Давид беше взел за жена и Ахиноам+ от Йезраел,+ така че и двете станаха негови жени.+
44 А Саул беше дал дъщеря си Михала,+ жената на Давид, на Фалти,+ синът на Лаис, който беше от Галим.+
Бележки под линия
^ Град в планинската област на Юда, на 12 км южно от Хеврон. Тук не става дума за планината Кармил. Виж ИсН 15:20, 54, 55.
^ Или: „негодник“. Буквално: „син на велиал (безполезността)“.
^ Буквално: „от онези, които уринират срещу стена“.
^ Името Навал означава „безразсъден“.
^ Буквално: „спасение“.