1 Царе 18:1-30

18  И след като Давид свърши да говори със Саул, душата на Йонатан+ се привърза+ към душата на Давид и Йонатан го обикна както своята душа.+  В този ден Саул го взе при себе си и не му позволи да се върне в къщата на баща си.+  И Йонатан сключи договор+ с Давид, защото го обичаше както своята душа.+  След това Йонатан съблече горната дреха без ръкави, която носеше, и я даде на Давид, както и другите си дрехи, и дори меча си, лъка си и пояса си.  И Давид ходеше на военни походи. Където и да го изпратеше Саул, той постъпваше разумно,+ така че Саул го постави над своите воини.+ И това се хареса на целия народ и на служителите на Саул.  И когато те се връщаха от похода, в който Давид нанесе поражение на филистимците, жените от всички градове на Израил излязоха, за да посрещнат цар Саул с песни+ и танци, с радостни възгласи+ и със звуци от дайре и лютня.+  И като пееха, жените, които празнуваха победата, си отговаряха една на друга:„Саул погуби хиляди свои врагове,а Давид — десетки хиляди.“+  И Саул се разгневи много,+ понеже тези думи не му харесаха. И си каза: „На Давид дадоха десетки хиляди, а на мене дадоха само хиляди. Остава още да му дадат и царството!“+  И от този ден нататък Саул гледаше на Давид с подозрение.+ 10  На следващия ден+ Бог позволи зъл дух* да действа върху Саул,+ така че той се държеше като пророк*+ в дома си. И Давид свиреше на арфа+ както по–рано, а Саул държеше копие в ръката си.+ 11  И Саул хвърли копието,+ като си каза: „Ще прикова Давид за стената!“+ Но на два пъти Давид успя да се дръпне настрани.+ 12  И Саул започна да се страхува+ от него, защото Йехова беше с Давид,+ а от Саул се беше оттеглил.+ 13  Затова Саул го отстрани от себе си+ и го назначи за предводител на хиляда души. Така Давид предвождаше хората във военните походи.+ 14  И Давид продължаваше да постъпва разумно+ във всичките си пътища и Йехова беше с него.+ 15  А Саул виждаше, че той постъпва много разумно,+ и затова се страхуваше от него. 16  И всички хора от Израил и Юда обичаха Давид, защото ги предвождаше във военните походи. 17  Накрая Саул каза на Давид: „Ето, ще ти дам за жена+ Мерава,+ по–голямата ми дъщеря! Само покажи, че си храбър, и воювай в битките на Йехова!“+ Но Саул си мислеше: „Нека бъдат насочени срещу него не моите ръце, а ръцете на филистимците!“+ 18  А Давид отговори на Саул: „Кой съм аз и кой е моят род, семейството на баща ми в Израил, та да стана зет на царя?“+ 19  Когато обаче дойде времето да дадат Мерава, дъщерята на Саул, за жена на Давид, тя вече беше дадена за жена на Адриил+ от Меола.+ 20  А Михала,+ която също беше дъщеря на Саул, беше влюбена в Давид. И когато го съобщиха на Саул, това му хареса. 21  И той си помисли: „Ще му я дам за жена, за да бъде тя примка за него+ и за да се насочат срещу него ръцете на филистимците.“ Затова Саул каза на Давид: „Днес ще ти дам другата си дъщеря и ти ще ми станеш зет.“ 22  Освен това Саул заповяда на своите служители: „Говорете насаме с Давид и му кажете: ‘Ето, ти си много желан за царя и всички негови служители те обичат. Затова стани зет на царя!’“ 23  И служителите на Саул предадоха на Давид тези думи, но Давид каза: „Да не мислите, че е лесно да станеш зет на царя? Та аз съм беден+ и незначителен човек!“+ 24  Тогава служителите съобщиха на Саул: „Това и това каза Давид.“ 25  А Саул отговори: „Това кажете на Давид: ‘Царят не иска пари в замяна на невястата,+ а иска крайната плът+ от сто филистимци, за да отмъсти+ на враговете си.’“ Но Саул замисляше Давид да бъде убит от ръцете на филистимците. 26  А когато неговите служители съобщиха на Давид тези думи, на Давид му хареса да стане зет+ на царя. И още преди да изтече определеният срок, 27  той, заедно със своите мъже, се приготви, отиде и уби+ двеста филистимци. И Давид донесе крайната плът+ от тях и даде на царя пълния брой, за да стане зет на царя. Тогава Саул му даде за жена дъщеря си Михала.+ 28  И Саул ясно разбра, че Йехова е с Давид.+ А дъщеря му Михала обичаше Давид.+ 29  И Саул още повече се страхуваше от Давид и оттогава до края на живота си беше негов враг.+ 30  И всеки път, когато филистимските князе+ ходеха на военни походи, Давид постъпваше най–разумно+ от всичките служители на Саул и името му се прочу много.+

Бележки под линия

Или: „лошо разположение на духа“. Йехова позволил Саул да бъде измъчван от собствените си мисли.
Изразът „той се държеше като пророк“ може да се отнася за необичайния начин, по който пророците понякога са говорили или постъпвали, поради което тяхното поведение изглеждало странно и дори ненормално за другите.