Съдии 18:1-31
18 В онези дни нямаше цар в Израил.+ И в онези дни Дановото племе+ търсеше място за свое наследство, за да се засели там, защото дотогава не му се беше паднало наследство сред племената на Израил.+
2 Накрая синовете на Дан изпратиха петима мъже от своя род, изпратиха свои храбри мъже от Цора+ и Естаол,+ които да съберат сведения+ за земята и да я проучат, като им казаха: „Отидете, проучете земята!“ След време тези мъже стигнаха до планинската област на Ефрем,+ близо до къщата на Михей,+ и пренощуваха там.
3 И като бяха близо до къщата на Михей, те разпознаха гласа на младия левит, отбиха се там и го попитаха: „Кой те доведе тук? Какво правиш на това място и защо си тук?“
4 А той им отговори: „Това и това направи Михей за мене и ме нае+ да му служа като свещеник.“+
5 Тогава те му казаха: „Молим те, потърси съвет+ от Бога,+ за да разберем дали ще имаме успех по пътя, по който вървим!“
6 А свещеникът им отговори: „Вървете с мир! Пътят, по който вървите, е одобрен от Йехова.“
7 Така петимата мъже продължиха и стигнаха до Лаис.+ И видяха, че хората там живеят независимо от другите, според обичая на сидонците, мирно и безгрижно,+ и че в тази земя няма вражески завоевател, който да ги потиска и напада. При това бяха далече от сидонците+ и не поддържаха връзки с никого.
8 След време те се върнаха при своите братя в Цора+ и Естаол+ и братята им ги попитаха: „Как мина?“
9 А те отговориха: „Пригответе се и нека отидем срещу тях, защото видяхме земята, и ето, тя е много добра!+ Хайде, не се колебайте и не се бавете, а тръгнете и завладейте тази земя!+
10 Когато отидете там, ще намерите безгрижен народ+ и обширна земя. Бог предава в ръцете ви тази земя,+ в която не липсва нито едно от земните блага.“+
11 Тогава шестстотин мъже от Дановото племе,+ препасали оръжия за война, тръгнаха оттам, от Цора и Естаол.+
12 И отидоха и се разположиха на стан при Кириат–иарим,+ който е в Юда. Затова и до днес наричат това място Махане–дан*.+ Ето, то е на запад от Кириат–иарим.
13 След това те тръгнаха оттам към планинската област на Ефрем и стигнаха близо до къщата на Михей.+
14 Тогава петимата мъже, които бяха ходили да събират сведения+ за областта на Лаис,+ попитаха братята си: „Знаете ли, че в тези къщи има ефод, терафими,+ изваяно изображение+ и излят идол?+ Помислете какво трябва да направите!“+
15 Затова те се отбиха встрани и отидоха в къщата на младия левит,+ в къщата на Михей, и го попитаха как е.+
16 През това време онези шестстотин мъже от синовете на Дан,+ препасали оръжия за война,+ стояха пред портата.
17 И петимата мъже, които бяха ходили да събират сведения за земята,+ отидоха и влязоха там, за да вземат изваяното изображение,+ ефода,+ терафимите+ и излетия идол.+ А свещеникът+ стоеше пред портата с шестстотинте мъже, препасали оръжия за война.
18 И петимата влязоха в къщата на Михей и взеха изваяното изображение, ефода, терафимите и излетия идол.+ Тогава свещеникът+ ги попита: „Какво правите?“
19 Но те му казаха: „Мълчи! Сложи ръка на устата си, ела с нас и стани наш съветник*+ и свещеник!+ Кое е по–добре за тебе — да бъдеш свещеник в дома на един+ човек или да бъдеш свещеник на едно племе и един род в Израил?“+
20 Тези думи зарадваха сърцето на свещеника+ и той взе ефода, терафимите и изваяното изображение+ и тръгна с хората.
21 Тогава те отново поеха по пътя си, като сложиха децата, добитъка и ценните неща пред себе си.+
22 И когато се бяха отдалечили от къщата на Михей, хората, които живееха в къщите близо до къщата на Михей,+ се събраха и тръгнаха, за да настигнат синовете на Дан.
23 И започнаха да викат след синовете на Дан, а те се обърнаха и попитаха Михей: „Какво ти става?+ Защо си събрал толкова хора?“
24 А той им отвърна: „Вие взехте боговете,+ които си направих,+ а също и свещеника,+ и си отидохте. И на мене какво ми остана?+ А сега на всичкото отгоре ме питате ‘Какво ти става?’!“
25 Тогава синовете на Дан му казаха: „Да не чуваме повече гласа ти, защото може да ви нападнат разгневени мъже+ и така да загубиш своята душа и душите на семейството си!“
26 И синовете на Дан продължиха по пътя си. А Михей видя, че те са по–силни от него,+ и се върна обратно в своята къща.
27 Така те взеха това, което Михей беше направил, а също и неговия свещеник,+ и продължиха похода си срещу Лаис,+ срещу мирните и безгрижни хора.+ И ги избиха с острието на меча+ и опожариха града.+
28 И нямаше кой да ги избави, защото бяха далече от Сидон+ и не поддържаха връзки с никого. А градът се намираше в долината при Вет–рехов.+ След това синовете на Дан отново го построиха и се заселиха в него.+
29 И нарекоха града Дан по името на баща си Дан,+ който се беше родил на Израил.+ А преди името на града беше Лаис.+
30 След това синовете на Дан издигнаха за себе си изваяното изображение.+ И Йонатан,+ който беше син на Гирсом,+ Моисеевият син, този Йонатан и неговите синове станаха свещеници на Дановото племе и бяха такива до деня на изгнанието.+
31 И през цялото време, докато домът*+ на истинския Бог беше в Сило,+ те запазиха за себе си изваяното изображение, което Михей беше направил и което те си бяха издигнали.
Бележки под линия
^ Името Махане–дан означава „станът на Дан“.
^ Буквално: „баща“.
^ Или: „шатърът“.
