Неемия 13:1-31

13  На този ден четоха+ пред народа от книгата+ на Моисей и намериха записаните в нея думи, че амонецът+ и моавецът+ не бива да бъдат част от сбора на истинския Бог до безпределни времена,+  защото те не посрещнаха синовете на Израил с хляб+ и вода,+ но наеха против тях Валаам,+ за да ги прокълне.+ Нашият Бог обаче обърна проклятието в благословия.+  И когато чуха този закон,+ започнаха да отделят+ от Израил всички чужденци*.  А преди това свещеникът Елиасив,+ който отговаряше за трапезариите+ в дома на нашия Бог и беше роднина на Товия,+  приготви за него голяма трапезария,+ където по–рано оставяха зърнените приноси,+ ливана, принадлежностите, както и десятъците от зърното, от младото вино+ и от маслиновото масло,+ които бяха предназначени за левитите,+ певците и вратарите, а също и приносите за свещениците.  Докато ставаше всичко това, аз не бях в Йерусалим, понеже в трийсет и втората+ година от царуването на Артаксеркс,+ царят на Вавилон, отидох при царя. И след известно време го помолих да ми позволи да се върна.+  Тогава се върнах в Йерусалим и научих за злото, което Елиасив+ беше извършил заради Товия,+ като беше приготвил за него една от трапезариите в двора на дома+ на истинския Бог.  И това силно ме възмути.+ Затова изхвърлих+ цялата покъщнина на Товия вън от трапезарията.  После наредих да изчистят+ трапезариите+ и върнах в тях принадлежностите+ от дома на истинския Бог, както и зърнените приноси и ливана.+ 10  Разбрах също, че дяловете+ на левитите не им бяха давани, така че левитите и певците, изпълняващи службата, се бяха разбягали по своите ниви.+ 11  И отправих упрек+ към наместниците:+ „Защо домът на истинския Бог е пренебрегван?“+ После събрах левитите и ги поставих на определените им места. 12  А целият народ на Юда донесе в хранилищата+ десятъка+ от зърното,+ от младото вино+ и от маслиновото масло.+ 13  И поставих като отговорни за хранилищата свещеника Селемия, преписвача Садок и Федаия от левитите, а под техен надзор беше Ханан, синът на Закхур, син на Матания,+ понеже всички те бяха смятани за верни мъже.+ И те имаха задължението да дават+ на братята си техните дялове. 14  Спомни си за мене,+ Боже мой, заради това и не изтривай от паметта си+ милостта*, която проявих, като се грижех за дома+ на моя Бог и службата в него. 15  В онези дни видях в Юда хора, които в събота*+ тъпчеха грозде в линовете, донасяха снопи жито и ги товареха+ на магарета,+ както и вино, грозде, смокини+ и всякакви товари, и ги докарваха в Йерусалим в съботен ден.+ И свидетелствах против тях в деня, когато продаваха храна. 16  И тиряните,+ които живееха в града, докарваха риба и всякакви стоки+ и ги продаваха в събота на Юдовите синове в Йерусалим. 17  Затова упрекнах знатните мъже+ на Юда, като им казах: „Как можете да вършите такова зло и да осквернявате съботния ден? 18  Нима не постъпваха така и вашите прадеди,+ поради което нашият Бог нанесе цялото това бедствие върху нас+ и върху този град? А вие още повече разпалвате гнева против Израил, като осквернявате съботата.“+ 19  И когато преди събота започна да се стъмва при портите на Йерусалим, наредих да затворят портите.+ И казах да не ги отварят, докато не мине събота. И при портите поставих някои свои служители, за да не бъде внасян никакъв товар в съботен ден.+ 20  Затова веднъж, а после и втори път, търговците и продавачите на всякакъв вид стоки прекараха нощта вън от Йерусалим. 21  Тогава ги предупредих:+ „Защо нощувате пред стената? Ако още веднъж направите това, ще използвам сила срещу вас.“+ Оттогава те вече не идваха в събота. 22  После казах на левитите,+ че трябва редовно да се очистват+ и да идват да стоят на стража при портите,+ за да бъде свят+ съботният ден. Спомни си+ за мене и за това, Боже мой, и ме съжали според голямата си милост*.+ 23  В онези дни видях също юдеи, които си бяха взели за жени+ азотки,+ амонки и моавки.+ 24  И половината от техните синове говореха азотски и не можеха да говорят на юдейски,+ а само на езиците на другите народи. 25  Затова започнах да ги упреквам и да ги проклинам,+ някои от тях бих,+ дърпах ги за косата и ги заклевах в Бога:+ „Не давайте своите дъщери на техните синове и не вземайте техните дъщери за своите синове, нито за себе си.+ 26  Нима заради тях не съгреши и Соломон, царят на Израил?+ В нито един от многото народи нямаше цар като него.+ Неговият Бог го обичаше+ и го постави за цар над целия Израил. Но дори и него жените чужденки доведоха до грях.+ 27  Как можахте да извършите това нечувано зло и да проявите такава невярност спрямо нашия Бог, вземайки си за жени чужденки?“+ 28  А един от синовете на Йоиада,+ синът на първосвещеника Елиасив,+ беше зет на оронеца+ Санавалат.+ Затова го прогоних от себе си.+ 29  Боже мой, спомни си за тях, защото те омърсиха+ свещенството, както и договора+ за свещенството и левитите.+ 30  И ги очистих+ от всичко, което беше чуждоземно, и разпределих задълженията на свещениците и на левитите, на всекиго неговата работа.+ 31  Дадох и разпореждания относно доставянето на дърва+ в определеното време и относно първите плодове. Спомни си за мене+ с добро,+ Боже мой.

Бележки под линия

Буквално: „цялото смесено множество“, „цялата смесица от народи“.
Или: „лоялната любов“. Виж Би 19:19, бел. под линия.
Виж Из 16:23, бел. под линия.
Или: „лоялна любов“.