Лука 5:1-39
5 Веднъж, когато той стоеше край Генисаретското езеро*,+ множеството го притискаше отвсякъде и слушаше словото на Бога.
2 И той видя две лодки на брега на езерото, а рибарите бяха излезли от тях и чистеха мрежите си.+
3 Като се качи на една от лодките, която беше на Симон, той го помоли да се отдалечи малко от брега. Тогава седна в лодката+ и от нея започна да поучава множеството.
4 Когато престана да говори, каза на Симон: „Отидете там, където е дълбоко, и хвърлете мрежите си+ за улов.“
5 А Симон отговори с думите: „Учителю, цяла нощ се трудихме и не хванахме нищо,+ но щом ти казваш, ще спусна мрежите във водата.“
6 Като направиха така, те хванаха толкова много риба, че мрежите им дори започнаха да се късат.
7 Затова дадоха знак на съдружниците си от другата лодка да дойдат и да им помогнат.+ И те дойдоха и напълниха догоре и двете лодки, така че започнаха да потъват.
8 Като видя това, Симон Петър+ падна в краката на Исус и каза: „Отиди си от мене, Господарю, защото аз съм грешен човек.“+
9 Понеже при вида на улова, който извадиха, почуда обзе както него, така и всички останали с него,
10 а също и Яков и Йоан, Зеведеевите синове,+ които бяха съдружници на Симон. Но Исус каза на Симон: „Не се страхувай! Отсега нататък ще ловиш хора.“+
11 И те докараха лодките обратно до брега и като оставиха всичко, тръгнаха след него.+
12 А когато той беше в един град, там имаше един мъж, целият обхванат от проказа. Като видя Исус, той падна по очи и му се молеше: „Господарю, само ако поискаш, можеш да ме очистиш.“+
13 И като протегна ръката си, той го докосна и каза: „Искам. Бъди очистен!“ И веднага проказата му изчезна.+
14 И той му нареди да не казва на никого:+ „Но отиди и се покажи на свещеника,+ и принеси дар+ за очистването си, както Моисей нареди, за свидетелство пред тях.“+
15 А вестта за него се разнасяше все повече и големи множества се събираха, за да го слушат и да бъдат излекувани от болестите си.+
16 Но той отиде на уединено място в пустинята и се молеше.+
17 Един ден, когато той поучаваше, там седяха фарисеите* и учителите на Закона, които бяха дошли от всяко селище на Галилея и Юдея, и от Йерусалим. И силата на Йехова беше с него, за да лекува.+
18 И ето, дойдоха хора, които носеха на носилка един парализиран мъж, и се опитваха да го внесат вътре и да го поставят пред него.+
19 Но заради множеството не успяваха, затова се качиха на къщата и през покрива го спуснаха заедно с носилката точно сред онези, които бяха пред Исус.+
20 Като видя вярата им, той каза: „Човече, греховете ти са простени!“+
21 Тогава книжниците* и фарисеите започнаха да разсъждават: „Кой е този, та богохулства така?+ Кой друг може да прощава грехове освен самия Бог?“+
22 Но като знаеше какви са разсъжденията им, Исус им отговори: „Какви са тези мисли в сърцата ви?+
23 Та какво е по–лесно да се каже — ‘Греховете ти са простени’ или ‘Стани и ходи’?+
24 Но за да знаете, че Човешкият син има на земята власт да прощава грехове...“ Той се обърна към парализирания: „Казвам ти, стани, вземи си носилката и си отиди вкъщи.“+
25 И той веднага стана пред тях, взе онова, на което лежеше дотогава, и си отиде вкъщи, като прославяше Бога.+
26 Тогава всички до един бяха силно удивени+ и започнаха да прославят Бога. И изпълнени със страх, казваха: „Днес видяхме чудни неща!“+
27 И след всичко това той излезе и видя един данъчен служител на име Леви да седи в данъчната служба и му каза: „Бъди мой последовател.“+
28 И като остави всичко,+ той стана и тръгна след него.
29 И Леви направи голямо угощение за него в дома си, и заедно с тях на трапезата се бяха разположили* голямо множество данъчни служители и други хора.+
30 Тогава фарисеите и техните поддръжници измежду книжниците започнаха да недоволстват срещу учениците му: „Защо ядете и пиете с данъчните служители и грешниците?“+
31 Исус им отговори с думите: „Здравите не се нуждаят от лекар,+ а болните.+
32 Не дойдох да призова към разкаяние праведните хора, а грешниците.“+
33 Те му казаха: „Учениците на Йоан постят редовно и принасят усърдни молитви, същото правят и учениците на фарисеите, а твоите ученици ядат и пият.“+
34 Исус им отговори: „Не можете да карате приятелите на младоженеца да постят, докато младоженецът е с тях, нали?+
35 Но ще дойдат дни, когато младоженецът+ ще им бъде отнет.+ Тогава, в онези дни, те ще постят.“+
36 После той им каза една притча: „Никой не отрязва кръпка от нова дреха, за да я зашие на стара дреха, но ако някой направи това, тогава новата кръпка се откъсва, пък и понеже е от нова дреха, не подхожда на старата.+
37 Освен това никой не налива младо вино в стари мехове, но ако някой направи това, тогава младото вино ще пръсне меховете,+ и хем виното ще се разлее, хем меховете ще бъдат съсипани.+
38 Младото вино трябва да бъде налято в нови мехове.
39 Никой, който вече е пил старо вино, не иска младо, защото казва: ‘Старото+ е много добро.’“
Бележки под линия
^ Виж Чи 34:11, бел. под линия.
