Йов 17:1-16

17  Духът ми е сломен,+ дните ми угаснахаи само гробището ме очаква.+   Отвсякъде усещам присмех,+очите ми непрестанно виждат бунтовничеството на тези хора.   Моля те, застъпи се за мене!+Кой друг ще стисне ръката ми,+ застъпвайки се за мене?   Ти скри разума от техните сърца+и затова не ги възвеличаваш.   Такъв човек предлага имота си на своите приятели,докато очите на собствените му синове гаснат.+   Бог прави така, че хората да говорят подигравателно за мене*+и да ме заплюват в лицето.+   Очите ми помръкват от безпокойство+и частите на тялото ми стават като сянка.   Честните хора гледат смаяно товаи невинните се възмущават от отстъпника.   Праведният ще следва непоколебимо пътя си+и който е с чисти ръце,+ ще увеличава силата си.+ 10  А вие продължавайте, не спирайте, моля ви,понеже сред вас не намирам мъдър човек.+ 11  Дните ми преминаха,+ съсипани са намеренията ми,+желанията на сърцето ми. 12  Заменят деня с нощ+ и казват:‘Тъмно е и скоро ще съмне.’ 13  Ако чакам още, гробът* ще стане мой дом,+ще си наглася постеля в мрака.+ 14  Към ямата на гроба+ ще извикам: ‘Татко мой!’И към червея:+ ‘О, майко моя, сестро моя!’ 15  Тогава къде е моята надежда?+Вижда ли някой надежда за мене? 16  Тя ще отиде долу при портите на гроба*,когато двамата заедно слезем в пръстта.“+

Бележки под линия

Буквално: „да се превърна в пословица за хората“.
На еврейски: „шео̀л“, общият гроб на човешкия род. Виж Приложение № 8.
На еврейски: „шео̀л“.