Даниил 10:1-21

10  През третата година на персийския цар Кир,+ на Даниил, който се казва Валтасасар,+ беше дадено едно послание. Посланието беше истинно и се отнасяше за един голям военен поход.+ И Даниил разбра посланието, а също и това, което видя.+  По това време аз, Даниил, жалеех+ цели три седмици.  Не ядох вкусен хляб, не сложих в устата си месо и вино, нито мазах тялото си с маслиново масло, докато не изминаха три пълни седмици.+  И на двайсет и четвъртия ден от първия месец, като стоях на брега на голямата река, която е Хидекел*,+  вдигнах глава, и ето, видях един човек, облечен в ленена дреха,+ препасан през кръста+ с пояс от злато от Уфаз.+  Тялото му беше като хризолит,+ лицето му беше като светкавица,+ очите му бяха като запалени факли,+ ръцете и краката му бяха като излъскана мед,+ а думите му звучаха като глас на множество хора.  Единствено аз, Даниил, видях това видение, а мъжете, които бяха с мене, не видяха нищо.+ Те обаче се разтрепериха силно от страх и избягаха, за да се скрият.  Тогава останах съвсем сам и видях това поразително видение. И в мене не остана сила, лицето ми пребледня, прималя ми и нямах повече сили.+  И чух гласа, който говореше. И докато слушах гласа, който говореше, заспах дълбоко,+ паднал по очи.+ 10  И ето, една ръка ме докосна,+ побутна ме, за да се събудя, и ми помогна да застана на колене и да се подпра на дланите си. 11  И един глас ми каза: „Данииле, ти, който си много обичан от Бога,+ разбери думите, които ти казвам,+ и се изправи на мястото, където стоиш, защото сега съм изпратен при тебе.“ И като ми каза това, аз се изправих, треперейки. 12  И след това ми каза: „Данииле, не се страхувай,+ защото още от първия ден, когато насочи сърцето си да разбереш тези неща+ и се смири пред своя Бог,+ думите ти бяха чути и заради твоите думи аз дойдох.+ 13  Но князът+ на персийското царство+ стоеше на пътя ми+ двайсет и един дни, и ето, Михаил*,+ един от главните князе,+ ми се притече на помощ. А аз останах там при царете на Персия.+ 14  И дойдох, за да разбереш какво ще се случи с твоя народ+ в последните дни,+ защото това видение+ се отнася за дните, които ще дойдат.“+ 15  А докато той ми говореше тези думи, аз наведох главата си към земята+ и онемях. 16  И ето, един, който приличаше на човешки син, докосна устните ми+ и аз отворих устата си и проговорих,+ като казах на онзи, който стоеше пред мене: „Господарю мой,+ поради видението изпитах силна болка в себе си и останах без сили.+ 17  Затова, господарю мой, как служителят ти може да говори с тебе, със своя господар?+ И ето, сега аз нямам повече сили, нито остана в мене дъх.“+ 18  Тогава онзи, който приличаше на човек, отново ме докосна и ме укрепи.+ 19  И ми каза: „О, ти, който си много обичан от Бога,+ не се страхувай!+ Мирът да бъде с тебе!+ Бъди силен, да, бъди силен!“+ И щом той започна да ми говори, аз събрах сили и успях да кажа: „Нека говори господарят ми,+ защото ме укрепи.“+  20  И той продължи да говори: „Знаеш ли защо дойдох при тебе? А сега ще се върна, за да воювам с княза на Персия.+ И като отида, ето, ще дойде и князът на Гърция.+ 21  Но ще ти кажа онова, което е записано в книгата на истината,+ и знай, че няма друг, който да ми оказва голяма подкрепа в това, освен Михаил,+ вашият княз.+

Бележки под линия

Това е еврейското име на река Тигър.
Името Михаил означава „Кой е като Бога?“.