Писмото до филипяните 4:1-23

  • Единство, радост, правилни мисли (1-9)

    • „Не се тревожете за нищо“ (6, 7)

  • Благодарност за подаръците на филипяните (10-20)

  • Поздрави (21-23)

4  Скъпи братя, вие сте моя радост и награда* и много искам да ви видя. Както вече ви казах, останете верни на Господаря, мили мои. 2  Моля Еводия и Синтихия да си разрешат разногласията*, защото са служителки на Господаря. 3  Моля и теб, мой верни сътруднико, помагай на тези жени. Те се бориха рамо до рамо с мен за добрата новина заедно с Климент и останалите ми сътрудници, чиито имена са записани в книгата на живота. 4  Винаги се радвайте заради Господаря. Ще повторя: радвайте се! 5  Нека всички да видят, че сте разумни*. Господарят е близо. 6  Не се тревожете за нищо, но споделяйте всичките си притеснения с Бога в молитва — молете се горещо и винаги му благодарете. 7  Тогава мирът от Бога, който не можем напълно да разберем, ще пази сърцето и ума* ви чрез Христос Исус. 8  И накрая, братя, мислете за това, което е истинско, което е важно*, което е правилно в Божиите очи, което е чисто, което събужда любов, което е достойно, което е добро* и което е похвално. 9  Правете това, което научихте, приехте, чухте и видяхте от мен, и Богът на мира ще бъде с вас. 10  Много се радвам и благодаря на Господаря, че отново проявихте загриженост към мен. Знам, че винаги сте били загрижени, но просто нямахте възможност да го покажете. 11  Не казвам, че съм в нужда, защото се научих да съм доволен при всякакви обстоятелства. 12  Знам какво е да имаш малко и какво е да имаш много. Научих тайната как да бъда доволен във всяка ситуация: когато съм сит и когато гладувам, когато имам в изобилие и когато нямам нищо. 13  Имам сили за всичко благодарение на този, който ми дава сили. 14  Но беше мило от ваша страна, че ми помогнахте, когато имах трудности. 15  Всъщност добре знаете, че след като чухте добрата новина и аз си тръгнах от Македония*, вие, филипяни, бяхте единственият сбор*, който ми се отблагодари за всичко, което направих за вас*. 16  Докато бях в Солун, ми изпратихте това, от което се нуждаех, и то не веднъж, а два пъти. 17  Не че очаквам подаръци, а само искам да вършите добри дела, които ще ви донесат повече полза*. 18  Имам всичко необходимо, дори повече от необходимото. Получих от Епафродит това, което ми пратихте, и сега нищо не ми липсва. Вашият подарък е като приятен аромат, жертва, която Бог харесва. 19  На свой ред Бог ще използва славното си богатство и чрез Христос Исус ще ви даде всичко, от което се нуждаете. 20  Слава на нашия Бог и Баща завинаги! Амин. 21  Поздравете всички святи ученици на Христос Исус. Поздрави ви изпращат и братята, които са с мен. 22  Всички святи Божии служители, особено тези в дома на императора*, ви изпращат поздрави. 23  Нека Господарят Исус Христос да прояви незаслужена доброта към вас заради духа, който проявявате!

Бележки под линия

Букв. „корона; венец“.
Букв. „да са единомислени“.
Или „отстъпчиви“.
Или „мислите“.
Или „стойностно“.
Или „добродетелно; морално“.
Букв. „участваше с мен в делото по даването и получаването“.
Или „които ще добавят към банковата ви сметка“, т.е. към духовното им богатство.
Букв. „цезара“.