Римляни 14:1-23
14 Приемайте този, който е слаб във вярата, и не го съдете, защото мненията ви се различават*.
2 Един има силна вяра и яде всичко, а друг има слаба вяра и яде само зеленчуци.
3 Този, който яде всякаква храна, не трябва да гледа отвисоко на този, който не яде всичко. А този, който не яде всякаква храна, не трябва да съди този, който яде всичко, защото Бог го приема.
4 Кой си ти, че да съдиш чужд слуга? Неговият господар решава дали той е прав, или греши. Тъй като Йехова* му помага, той може да има одобрението му.
5 Някои смятат, че един ден е по-важен от друг, а други смятат, че всички дни са еднакви. Нека всеки да е напълно убеден в това, което е решил.
6 Този, който отбелязва определен ден, го прави, за да почете Йехова*. Този, който яде всичко, иска да почете Йехова* и му благодари. Така и този, който не яде всичко, не яде, за да почете Йехова*, и също му благодари.
7 Никой от нас не живее само за себе си и никой не умира само за себе си.
8 Ако живеем, живеем за Йехова*, и ако умираме, умираме за Йехова*. Така че и ако живеем, и ако умираме, принадлежим на Йехова*.
9 Всъщност затова Христос умря и оживя: за да бъде Господар и на мъртвите, и на живите.
10 А ти защо съдиш брат си? И защо го гледаш отвисоко? Всички ще застанем пред Бога и той ще ни съди*.
11 Понеже е записано: „Заклевам се в себе си — казва Йехова* — всеки ще коленичи пред мен и всеки ще признае, че аз съм Бог“.
12 Значи всеки от нас ще отговаря за себе си пред Бога.
13 Затова нека да спрем да се съдим един друг. По-скоро нека да сме решени да не правим нищо, което ще отслаби вярата на брат ни или ще го накара да извърши грях*.
14 Като последовател на Господаря Исус, съм напълно убеден, че нищо, което ядем, не е нечисто само̀ по себе си. Но ако човек смята нещо за нечисто, за него то е нечисто*.
15 Ако брат ти се възмущава от храната, която ядеш, значи вече не проявяваш любов. Христос умря за този човек. Не разрушавай вярата му с храната си.
16 Дори ако смятате, че нещо е добро, не го правете, ако това ще накара другите да говорят лошо за вас.
17 За да влезем в Царството на Бога, не е важно какво ядем и пием, а е важно да сме праведни, да сме в мир с другите* и да имаме радост благодарение на светия дух.
18 Който служи* така на Христос, радва Бога и има одобрението на хората.
19 Тогава трябва да правим всичко възможно да допринасяме за мира и да се укрепваме взаимно.
20 Престанете заради храна да рушите това, което Бог е направил. Наистина всяка храна е чиста, но е погрешно човек да яде нещо, което ще отслаби вярата на* другите.
21 По-добре да не ядеш месо, да не пиеш вино и да не правиш нищо друго, което ще отслаби вярата на* брат ти.
22 Нека мнението ти по тези въпроси да остане между теб и Бога. Ще си щастлив, ако не се чувстваш виновен за това, което си решил да направиш.
23 Но ако човек се съмнява дали да яде и въпреки това яде, е виновен, защото е направил нещо, без да е убеден, че е правилно*. Всичко, което правим, без да сме убедени, че е правилно, е грях.
Бележки под линия
^ Или може би „заради съмненията му“.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „пред съдийския стол на Бога“.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „което ще е препятствие за брат ни или ще го спъне“.
^ Или „е погрешно да го яде“.
^ Или може би „в мир с Бога“.
^ Или „робува“.
^ Или „ще спъне“.
^ Или „ще спъне“.
^ Или „без вяра“.
