Откровение 14:1-20
14 Тогава видях Агнето да стои на планината Сион. С него бяха 144 000, на чиито чела бяха написани неговото име и името на Баща му.
2 Чух също звук от небето, който наподобяваше грохота на буйни води и тътена на силна гръмотевица. Звукът, който чух, беше като гласа на певци, които пееха и свиреха на арфи.
3 Те пееха като че ли нова песен пред престола, четирите живи същества и старейшините. И никой не можеше да научи тази песен освен 144-те хиляди, които са откупени от земята.
4 Това са тези, които останаха чисти, защото нямаха сексуални отношения с жени; те са девствени. Те следват Агнето където и да отиде. Бяха откупени измежду хората, за да бъдат дадени първи на* Бога и на Агнето.
5 Те не говорят лъжи и са безупречни.
6 После видях един ангел, който летеше в небето и носеше вечната добра новина, за да я съобщи на земните жители — на всеки народ, племе, език и раса.
7 Той казваше със силен глас: „Почитайте* Бога и му отдайте слава, защото дойде времето да съди хората! Поклонете се на Създателя на небето, земята, морето и водните извори!“.
8 Следваше го втори ангел, който казваше: „Падна! Падна Вавилон Велики, който накара всички народи да пият виното на страстта*, виното на сексуалната му неморалност*!“.
9 След тях идваше трети ангел и казваше със силен глас: „Който се поклони на звяра и на статуята му и получи знак на челото или на ръката си,
10 също ще пие от виното на Божия гняв, което е налято неразредено в чашата на Божия гняв. Той ще бъде измъчван с огън и сяра пред святите ангели и пред Агнето.
11 Димът от огъня, който измъчва* тези хора, ще се издига вечно. Ден и нощ няма да има спокойствие за тези, които се покланят на звяра и на статуята му и които получават знака с името му.
12 Ето защо святите Божии служители, които спазват Божиите заповеди и се държат здраво за вярата в Исус, се нуждаят от издръжливост“.
13 Тогава чух глас от небето: „Пиши: щастливи са тези, които от сега нататък умират като последователи на Господаря*. Да, казва духът, нека да си починат от труда си, защото това, което са вършили, няма да бъде забравено*“.
14 После видях бял облак и на облака седеше някой, който приличаше на човешки син. Той имаше златна корона на главата си, а в ръката си държеше остър сърп.
15 От светилището на храма излезе друг ангел и извика на този, който седеше на облака: „Замахни със сърпа си и жъни, защото земната нива е узряла и дойде времето да бъде ожъната“.
16 Седналият на облака замахна със сърпа си към земята и тя беше ожъната.
17 Тогава от светилището на небесния храм излезе още един ангел. Той също държеше остър сърп.
18 А от олтара дойде друг ангел, който имаше власт над огъня. Той извика на този, който държеше острия сърп: „Замахни с острия си сърп и събери гроздето на земната лоза, защото е узряло“.
19 И ангелът замахна със сърпа си към земята, отряза земната лоза и я хвърли заедно с гроздето ѝ в големия лин* на Божия гняв.
20 Тя беше стъпкана в лина извън града и от лина потече кръв, която стигна чак до юздите на конете, на разстояние от около 300 километра*.
