Лука 10:1-42
10 След това Господарят избра 70 други ученици и ги изпрати двама по двама пред себе си във всеки град и място, където самият той щеше да отиде.
2 И им каза: „Наистина жътвата е голяма, а работниците са малко. Затова молете Господаря на жътвата да изпрати работници за жътвата си.
3 Вървете! Изпращам ви като агнета сред вълци.
4 Не носете пари, торба или сандали и не поздравявайте* никого по пътя.
5 Когато влезете в някоя къща, първо кажете: „Нека в този дом да има мир!“.
6 И ако там има приятел на мира, мирът, който сте му пожелали, ще остане при него. Но ако няма, ще се върне при вас.
7 Останете в този дом и яжте и пийте каквото ви дадат, защото работникът заслужава заплатата си. Не се местете от къща на къща.
8 Когато влезете в някой град и ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 лекувайте болните там и казвайте: „Божието Царство е близо“.
10 Но когато не ви приемат в някой град, излезте на главните му улици и кажете:
11 „Изтърсваме дори праха от града ви, който е полепнал по краката ни. Но знайте: Божието Царство наближи“.
12 Казвам ви, че в онзи ден ще е по-лесно за Содом, отколкото за този град.
13 Горко ти, Хоразине! Горко ти, Витсаидо! Защото, ако могъщите дела, които бяха извършени във вас, бяха станали в Тир и Сидон, те отдавна щяха да са се разкаяли и да седят в жалейни дрехи* и пепел.
14 Така че в Съдния ден ще е по-лесно за Тир и Сидон, отколкото за вас.
15 А ти, Капернауме, до небето ли ще се издигнеш? Не, в гроба* ще слезеш!
16 Който слуша вас, слуша мен. И който отхвърля вас, отхвърля мен. Нещо повече, който отхвърля мен, отхвърля този, който ме е изпратил“.
17 После 70-те ученици се върнаха радостни и казаха: „Господарю, дори демоните ни се подчиняват, като използваме името ти“.
18 А той им отговори: „Видях Сатана да пада като светкавица от небето.
19 Дал съм ви власт да тъпчете змии и скорпиони и да надвиете силата на враговете си. И нищо няма да ви навреди.
20 Но не се радвайте, че духовете ви се подчиняват, а се радвайте, че имената ви са записани на небесата“.
21 В същия миг той се изпълни с радост от светия дух и каза: „Възхвалявам те пред всички, Татко, Господарю на небето и земята, защото ти скри тези неща от мъдрите и умните, а ги разкри на малките деца. Да, Татко, защото така сметна за добре.
22 Всичко ми беше предадено от Баща ми. Никой не знае кой е Синът освен Бащата и никой не знае кой е Бащата освен Сина и този, на когото Синът иска да го разкрие“.
23 Когато остана насаме с учениците си, Исус им каза: „Щастливи са тези, които виждат това, което вие виждате.
24 Казвам ви, много пророци и царе искаха да видят това, което виждате, но не го видяха, и да чуят това, което чувате, но не го чуха“.
25 А един човек, който познаваше Закона, стана, за да го изпита, и каза: „Учителю, какво трябва да направя, за да наследя вечен живот?“.
26 Исус го попита: „Какво пише в Закона? Какво четеш там?“.
27 Мъжът отговори: „Обичай своя Бог Йехова* с цялото си сърце, с цялата си душа*, с цялата си сила и с целия си ум“ и „другите хора* както себе си“.
28 Той му каза: „Правилно отговори. Прави така и ще получиш живот“.
29 Но тъй като искаше да покаже, че е праведен, мъжът го попита: „Кои са тези други хора*?“.
30 В отговор Исус каза: „Един човек слизаше от Йерусалим към Йерихон и го нападнаха крадци. Те го ограбиха, пребиха го и го оставиха да лежи полумъртъв.
31 Случайно по същия път слизаше един свещеник, но като го видя, премина на отсрещната страна.
32 Също и един левит мина покрай това място и като го видя, отиде на отсрещната страна и си продължи по пътя.
33 Накрая оттам мина един самарянин и като видя човека, го съжали.
34 Той отиде при него, проми раните му с масло и вино и ги превърза. После го качи на магарето си и го закара в една странноприемница, където се погрижи за него.
35 На следващия ден извади два динария*, даде ги на собственика и каза: „Погрижи се за него и каквото похарчиш в повече, ще ти го платя, като се върна“.
36 Според теб кой от тези тримата прояви любов към* човека, който беше нападнат от крадци?“.
37 Мъжът отговори: „Този, който се отнесе милостиво към него“. Тогава Исус му каза: „Върви си и постъпвай по същия начин“.
38 Като продължиха по пътя си, той влезе в едно село. Там една жена, която се казваше Марта, го прие като гост в дома си.
39 Тя имаше сестра на име Мария, която седна в краката на Господаря и го слушаше.
40 Марта обаче беше улисана в много домакински задължения. Затова отиде при него и му каза: „Господарю, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да върша всичко? Кажи ѝ да дойде и да ми помогне“.
41 Господарят ѝ отговори: „Марта, Марта, ти се тревожиш и безпокоиш за много неща,
42 но малко са необходими, дори само едно. Мария избра по-доброто и то няма да ѝ бъде отнето“.
