Йоан 12:1-50
12 Шест дни преди Пасхата Исус отиде във Витания, където живееше Лазар, когото той възкреси от мъртвите.
2 Там приготвиха за него вечеря. Марта им сервираше, а Лазар беше сред тези, които ядяха на масата с него.
3 Тогава Мария взе около половин литър* много скъпо ароматно масло, чист нард, изля го на краката на Исус и ги избърса с косата си. И цялата къща замириса на ароматно масло.
4 Но Юда Искариот, един от учениците му, който щеше да го предаде, каза:
5 „Защо това ароматно масло не беше продадено за 300 динария*, които да се раздадат на бедните?“.
6 Той обаче каза това не защото беше загрижен за бедните, а защото беше крадец. Касата с общите пари беше в него и той крадеше от нея.
7 Тогава Исус каза: „Оставете я. Нека да спази обичая, за да ме подготви за деня на погребението ми.
8 Бедните винаги ще са с вас, но аз няма винаги да съм с вас“.
9 Междувременно много юдеи научиха, че Исус е там, и дойдоха да видят не само него, но и Лазар, когото той възкреси.
10 Тогава главните свещеници се наговориха да убият и Лазар,
11 понеже заради него много юдеи отиваха там и започваха да вярват в Исус.
12 На следващия ден многото хора, които бяха дошли за празника, чуха, че Исус идва в Йерусалим.
13 Те взеха палмови клонки, излязоха да го посрещнат и започнаха да викат: „Молим те, спаси го*! Благословен е този, който идва в името на Йехова*! Благословен е Царят на Израил!“.
14 Исус намери едно младо магаре и седна на него, точно както е записано:
15 „Не се страхувай, сионска дъще! Твоят цар идва, седнал на младо магаре“.
16 Отначало учениците му не разбраха тези неща, но когато Исус беше прославен, си спомниха, че те бяха записани за него и че самите те участваха в изпълнението им.
17 А тези, които видяха как той извика Лазар от гробницата и го възкреси от мъртвите, не преставаха да разказват за случилото се.
18 Затова и хората излязоха да го посрещнат — защото бяха чули, че е направил това чудо.
19 Тогава фарисеите си казаха: „Виждате ли? Нищо не успяхме да направим! Целият свят тръгна след него“.
20 Сред тези, които бяха дошли на празника, за да се поклонят на Бога, имаше и гърци.
21 Те отидоха при Филип, който беше от Витсаида в Галилея, и го помолиха: „Господине, бихме искали да видим Исус“.
22 Филип отиде и каза на Андрей, а после двамата отидоха и казаха на Исус.
23 Исус обаче им отговори: „Дойде времето Човешкият Син да бъде прославен.
24 Казвам ви истината: ако житното зърно не падне на земята и не умре, си остава само едно зърно, но ако умре, дава богата реколта.
25 Който обича живота си, ще го загуби*, а който е готов да загуби* живота си в този свят, ще го запази и ще живее вечно.
26 Който иска да ми служи, нека да ме следва и където съм аз, там ще е и моят служител. Бащата ще окаже чест на този, който ми служи.
27 Сега съм притеснен. Какво да кажа? Татко, спаси ме от това, което ще стане*. И все пак точно за това дойдох.
28 Татко, прослави името си“. Тогава от небето се чу глас: „Прославих го и пак ще го прославя“.
29 Някои от хората, които стояха там, го чуха и казаха, че е ударил гръм. Други казаха: „Ангел му говореше“.
30 Тогава Исус каза: „Този глас не се чу заради мен, а заради вас.
31 Сега този свят е изправен на съд, сега владетелят на този свят ще бъде изгонен.
32 А когато аз бъда издигнат на стълб, ще привлека към себе си всякакви хора“.
33 Всъщност той каза това, за да покаже каква смърт го очаква.
34 Затова хората го попитаха: „В Закона пише, че Христос ще живее вечно. Тогава защо казваш, че Човешкият Син трябва да бъде издигнат на стълб? Кой е този Човешки Син?“.
35 А Исус им отговори: „Светлината ще бъде сред вас още малко. Ходете, докато светлината е още тук, за да не ви победи тъмнината. Който ходи в тъмнина, не знае къде отива.
36 Докато светлината е тук, вярвайте в нея, за да станете синове на светлината“.
Като каза това, Исус си тръгна и се скри от тях.
37 Макар че беше направил толкова много чудеса пред тях, те не повярваха в него,
38 за да се изпълнят думите на пророк Исая: „Йехова*, кой е повярвал на това, което е чул от нас*? И на кого Йехова* е разкрил силата* си?“.
39 Те не можеха да повярват, защото Исая беше казал още:
40 „Заслепих очите им и закоравих сърцата им, за да не виждат и да не разбират, да не би да се върнат при мен и аз да ги излекувам“.
41 Исая каза това за Христос, защото видя славата му.
42 И все пак много от юдейските водачи повярваха в него, но заради фарисеите не го признаваха открито, за да не бъдат изключени от синагогата,
43 защото обичаха повече славата от хората, отколкото славата от Бога.
44 Исус каза силно: „Който вярва в мен, вярва не само в мен, но и в този, който ме изпрати.
45 И който вижда мен, вижда и този, който ме изпрати.
46 Аз дойдох като светлина в света, така че никой, който вярва в мен, да не остане в тъмнината.
47 Но ако някой чуе думите ми и не ги спазва, не го съдя, защото не дойдох да съдя света, а да го спася.
48 Има кой да съди този, който ме отхвърля и не приема думите ми. Нещата, които казах, ще го съдят в последния ден.
49 Защото не говорих от себе си, но Бащата, който ме изпрати, ми заповяда какво да казвам и какво да поучавам.
50 И знам, че неговата заповед носи вечен живот. Затова каквото говоря, го говоря точно както ми го каза Бащата“.
Бележки под линия
^ Букв. „една литра“. Гръцката дума означава мярка за тежест, равна на ок. 327 г. Виж Приложение Б14.
^ Виж Приложение Б14.
^ Букв. „Осанна“. Молба към Бога за спасение, която се използва и като радостно възклицание.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „унищожи“.
^ Букв. „мрази“.
^ Букв. „от този час“.
^ Виж Приложение А5.
^ Или „на посланието ни“.
^ Виж Приложение А5.
^ Букв. „ръката“.
