Йоан 11:1-57
11 Имаше един човек на име Лазар, който беше болен. Той беше от Витания, селото на Мария и сестра ѝ Марта.
2 Това беше същата Мария, която изля ароматно масло върху Господаря и избърса краката му с косата си. Болният Лазар беше неин брат.
3 Затова двете сестри изпратиха човек да съобщи на Исус: „Господарю, приятелят ти, когото обичаш, е болен“.
4 Като чу това, Исус каза: „Тази болест няма да е смъртоносна, а ще донесе слава на Бога и чрез нея ще се прослави Божият Син“.
5 Исус обичаше Марта, сестра ѝ и Лазар.
6 Но когато научи, че Лазар е болен, остана там, където беше, още два дни.
7 После каза на учениците: „Да отидем пак в Юдея“.
8 Учениците му отговориха: „Учителю*, наскоро в Юдея искаха да те убият с камъни! Пак ли искаш да ходиш там?“.
9 Исус каза: „Дневната светлина не продължава ли 12 часа? Който ходи през деня, не се спъва, защото вижда светлината на този свят.
10 Но който ходи през нощта, се спъва, защото в него няма светлина“.
11 После добави: „Нашият приятел Лазар заспа, но аз отивам да го събудя“.
12 Тогава учениците му казаха: „Господарю, ако спи, значи ще оздравее“.
13 Исус говореше за смъртта му, но те си мислеха, че говори за буквален сън.
14 Затова Исус им каза направо: „Лазар умря
15 и заради вас се радвам, че не бях там, защото сега вярата ви ще стане по-силна. Но нека да отидем при него“.
16 Тогава Тома, когото наричаха Близнака, каза на другите ученици: „Да отидем и ние, за да умрем с него“.
17 Когато пристигна, Исус разбра, че Лазар е в гробницата вече четири дни.
18 А Витания беше близо до Йерусалим, на около три километра* от него.
19 И много юдеи бяха дошли да утешат Марта и Мария за смъртта на брат им.
20 Като чу, че Исус идва, Марта отиде да го посрещне, а Мария си остана вкъщи.
21 Марта каза на Исус: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре.
22 Но и сега съм сигурна, че каквото и да поискаш от Бога, той ще ти го даде“.
23 Исус ѝ каза: „Брат ти ще възкръсне“.
24 Марта му отговори: „Знам, че ще възкръсне при възкресението в последния ден“.
25 Исус ѝ каза: „Аз съм възкресението и животът. Който вярва в мен, дори ако умре, ще оживее,
26 а който е жив и вярва в мен, никога няма да умре. Вярваш ли в това?“.
27 Тя му отговори: „Да, Господарю, вярвам, че ти си Христос, Божият Син, който трябваше да дойде в света“.
28 После отиде да повика сестра си Мария и ѝ каза тайно: „Учителят е тук и те вика“.
29 Като чу, Мария бързо стана и тръгна към него.
30 Исус още не беше влязъл в селото, а стоеше на мястото, където го беше посрещнала Марта.
31 Когато видяха, че Мария става бързо и излиза, юдеите, които бяха с нея в къщата и я утешаваха, тръгнаха след нея, защото помислиха, че отива да плаче на гробницата.
32 Като стигна на мястото, където беше Исус, и го видя, Мария падна в краката му и му каза: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре“.
33 Когато видя, че тя плаче и че юдеите, които дойдоха с нея, също плачат, Исус въздъхна дълбоко* и много се разстрои.
34 Той попита: „Къде го погребахте?“. Те му отговориха: „Господарю, ела и виж“.
35 Тогава Исус заплака.
36 Затова юдеите казаха: „Вижте колко много го обичаше!“.
37 Но някои от тях казаха: „Той оправи зрението на слепия! Не можеше ли да направи така, че този мъж да не умре?“.
38 Исус отново въздъхна дълбоко и отиде до гробницата. Всъщност гробницата беше пещера и на входа ѝ имаше камък.
39 Исус заповяда: „Махнете камъка“. Марта, сестрата на починалия, му каза: „Господарю, сигурно вече мирише, защото минаха четири дни“.
40 Исус ѝ отговори: „Не ти ли казах, че ако вярваш, ще видиш Божията слава?“.
41 Тогава те махнаха камъка. Исус погледна към небето и каза: „Татко, благодаря ти, че ме чу.
42 Знам, че винаги ме чуваш, но казах това заради хората, които са тук, за да повярват, че ти си ме изпратил“.
43 После извика със силен глас: „Лазаре, излез!“.
44 И умрелият излезе. Ръцете и краката му бяха увити с погребални превръзки, а лицето му — с парче плат. Исус им каза: „Махнете превръзките, за да може да ходи“.
45 Тогава много юдеи, които бяха дошли при Мария и видяха какво направи Исус, повярваха в него.
46 Но някои от тях отидоха при фарисеите и им разказаха какво направи той.
47 Затова главните свещеници и фарисеите свикаха Синедриона и казаха: „Какво да правим? Този човек върши много чудеса.
48 Ако го оставим да продължава така, всички ще повярват в него и римляните ще дойдат и ще ни вземат и храма*, и народа“.
49 А един от тях, Каяфа, който беше първосвещеник през тази година, им каза: „Нищо не разбирате!
50 Не виждате ли, че за вас ще е по-добре един човек да умре за народа, отколкото целият народ да загине?“.
51 Тези думи обаче не идваха от него. През тази година той беше първосвещеник и затова пророкува, че Исус трябва да умре за народа.
52 И не само за народа, но и за да събере и обедини разпръснатите Божии деца.
53 Затова от този ден нататък те започнаха да мислят как да го убият.
54 Ето защо Исус вече не ходеше открито сред юдеите. Той тръгна оттам и отиде в областта близо до пустинята, в един град, наречен Ефрем, и остана там с учениците.
55 Наближаваше Пасхата на юдеите и много хора от цялата страна отидоха в Йерусалим преди празника, за да се очистят ритуално.
56 Те търсеха Исус и докато бяха в храма, си говореха: „Какво мислите? Може би той изобщо няма да дойде на празника“.
57 А главните свещеници и фарисеите бяха заповядали, ако някой разбере къде е Исус, да съобщи, за да го арестуват.
Бележки под линия
^ Букв. „15 стадии“. Виж Приложение Б14.
^ Букв. „простена в духа си“.
^ Букв. „мястото“.
