Йоан 1:1-51

  • Словото стана човек (1-18)

  • Свидетелството на Йоан Кръстител (19-28)

  • Исус е Агнето на Бога (29-34)

  • Първите ученици на Исус (35-42)

  • Филип и Натанаил (43-51)

1  В началото беше Словото, Словото беше с Бога и Словото беше бог*. 2  Той беше с Бога в началото. 3  Всичко беше направено чрез него; без него нищо не беше направено. 4  Чрез него възникна животът и животът беше светлина за хората. 5  Светлината сияе в тъмнината, но тъмнината не може да я победи. 6  Дойде един човек, който беше изпратен от Бога и се казваше Йоан. 7  Той дойде като свидетел — да свидетелства за светлината и чрез него да повярват всякакви хора. 8  Той не беше светлината, но трябваше да свидетелства за светлината. 9  Истинската светлина, която осветява всякакви хора, скоро щеше да дойде в света. 10  Той беше в света и светът беше направен чрез него, но светът не го разпозна. 11  Той дойде при своите, а те не го приеха. 12  Но на всички, които го приеха, даде правото да станат Божии деца, защото вярваха в него*. 13  Те не бяха родени от плът и кръв или по човешко желание, а от Бога. 14  Словото стана човек и живя сред нас. Ние видяхме славата му — слава, каквато един баща дава на единствения* си син. Той винаги имаше Божието одобрение и говореше истината*. 15  (Йоан свидетелстваше за него. Той известяваше със силен глас: „Това е човекът, за когото казах: „Този, който идва след мен, ме изпревари, защото съществуваше преди мен“.) 16  Всички постоянно получавахме от това, което той имаше в изобилие — незаслужена доброта. 17  Бог даде Закона чрез Моисей, а чрез Исус Христос ни даде незаслужена доброта и истина. 18  Никой човек никога не е виждал Бога, но единственият син, който е като Бога* и е до Баща си*, го разкри. 19  Ето какво свидетелства Йоан, когато юдеите изпратиха свещеници и левити от Йерусалим да го попитат: „Кой си ти?“. 20  Той не се поколеба да отговори, а открито призна: „Не съм Христос“. 21  Те го попитаха: „Тогава кой си? Илия ли?“. Той отговори: „Не“. „Да не си Пророкът?“ А той отговори: „Не съм!“. 22  Тогава го попитаха: „Кой си? Кажи ни, за да отговорим на тези, които ни изпратиха. Какво ще кажеш за себе си?“. 23  Той каза: „Аз съм този, който вика в пустинята: „Изправете пътя пред Йехова*“, както е казал пророк Исая“. 24  А тези хора бяха изпратени от фарисеите. 25  Те го попитаха: „Тогава защо покръстваш, щом не си Христос, Илия или Пророкът?“. 26  Йоан им отговори: „Аз покръствам с вода. Сред вас обаче има един, когото не познавате. 27  Той идва след мен и аз не съм достоен дори да му развържа сандалите“. 28  Това стана във Витания* от другата страна на Йордан, където Йоан покръстваше. 29  На следващия ден той видя Исус да идва към него и каза: „Ето Агнето на Бога, което премахва греха на света! 30  Това е този, за когото казах: „След мен идва някой, който ме изпревари, защото съществуваше преди мен“. 31  Дори и аз не го познавах, но дойдох да покръствам с вода, за да разбере Израил кой е той“. 32  Йоан свидетелства още: „Видях как духът слиза като гълъб от небето и как остана върху него. 33  Дори и аз не го познавах, но Бог, който ме изпрати да покръствам с вода, ми каза: „Върху когото видиш да слиза и да остава духът, той е този, който покръства със свети дух“. 34  Аз видях това и свидетелствам, че той е Божият Син“. 35  На следващия ден Йоан пак стоеше там с двама от учениците си. 36  Той видя Исус да минава и каза: „Ето Агнето на Бога!“. 37  Като чуха това, двамата ученици тръгнаха след Исус. 38  Тогава Исус се обърна и като видя, че го следват, ги попита: „Какво искате?“. Те му отговориха: „Рави (което означава „Учителю“), къде нощуваш?“. 39  Той им каза: „Елате да видите“. Те отидоха и видяха къде е отседнал и останаха с него до края на деня. А беше около 4 ч. следобед*. 40  Единият от двамата, които чуха какво каза Йоан и тръгнаха след Исус, беше Андрей, братът на Симон Петър. 41  Той веднага потърси брат си Симон и му каза: „Намерихме Месията!“ (което означава „Христос“). 42  И го заведе при Исус. Исус го погледна и му каза: „Ти си Симон, Йоановият син; от сега нататък ще се казваш Кифа“ (което на гръцки е „Петър“). 43  На следващия ден Исус реши да тръгне за Галилея. Той намери Филип и му каза: „Бъди мой последовател“. 44  А Филип беше от Витсаида, града на Андрей и Петър. 45  Той отиде при Натанаил и му каза: „Намерихме този, за когото пише в Закона на Моисей и в книгите на пророците: Исус, Йосифовият син, от Назарет“. 46  Но Натанаил му отговори: „Може ли нещо добро да излезе от Назарет?“. Филип му каза: „Ела и виж“. 47  Исус видя Натанаил да идва към него и каза: „Ето един истински израилтянин, който е напълно искрен“. 48  Натанаил го попита: „Откъде ме познаваш?“. Исус му отговори: „Видях те, когато беше под смокинята, още преди Филип да те повика“. 49  Тогава Натанаил му каза: „Учителю*, ти си Божият Син, ти си Царят на Израил“. 50  Исус му отговори: „Вярваш, защото ти казах, че те видях под смокинята ли? Ще видиш и по-велики неща“. 51  Каза още: „Няма съмнение, че ще видите небето отворено и Божиите ангели да се качват и да слизат при Човешкия Син“.

Бележки под линия

Или „божествено; като Бога“.
Букв. „в името му“.
Букв. „единородния“. Виж „Единороден“ в Речника.
Или „Той беше изпълнен с Божията незаслужена доброта и истина“.
Или „но единородният бог“. Виж „Единороден“ в Речника.
Букв. „в прегръдката на Бащата“, позиция, показваща близки отношения.
Виж Приложение А5.
Не Витания до Йерусалим.
Букв. „около десетия час“, смятано от изгрева на слънцето.
Букв. „Рави“. Виж „Равин“ в Речника.