Евреи 6:1-20
6 Затова, след като вече знаем основните учения за Христос, нека да напредваме към зрялост. Нека да не полагаме пак основа, като учим отново за разкаянието от мъртви* дела, вярата в Бога,
2 различните видове покръстване, полагането на ръце, възкресението на мъртвите и окончателния* съд.
3 И ако Бог позволи, ще достигнем зрялост.
4 Някои преди бяха просветени от Бога, получиха небесния подарък, светия дух
5 и чудесното послание на Бога и видяха благословиите* на бъдещия свят*,
6 но после отпаднаха от вярата. Никой не може да им помогне отново да се разкаят, защото те пак приковават на стълб Божия Син и го правят за срам и позор.
7 Нещо подобно става със земята. Бог я благославя, като я напоява често с дъжд, и тя дава реколта на тези, които я обработват.
8 Но ако ражда тръни и бодили, тя е безполезна. Такава земя ще бъде прокълната и накрая — изгорена.
9 Но макар че говорим така, мили братя, ние сме уверени, че спасението ви ще ви донесе по-хубави неща.
10 Бог не е несправедлив и няма да забрави делата ви и любовта, която проявихте към името му, като помагахте и продължавате да помагате* на святите му служители.
11 Но искаме всеки от вас и занапред да полага същите усилия, за да запазите надеждата си силна до края.
12 Не бъдете мързеливи, а подражавайте на тези, които благодарение на вярата и търпението си получиха обещанията.
13 Когато даде обещание на Авраам, Бог се закле в себе си, защото не можеше да се закълне в някой по-велик.
14 Той каза: „Непременно ще те благословя и ще ти дам много потомци“.
15 Авраам получи това обещание*, след като прояви търпение.
16 Хората се заклеват в някой по-велик от тях и клетвата им слага край на всеки спор, тъй като потвърждава казаното.
17 Така и Бог, когато реши да покаже по-ясно на наследниците на обещанието, че намерението му не се променя, потвърди обещанието си с клетва.
18 За тези две неизменни неща* Бог не може да излъже. Те са голямо насърчение за нас, които сме потърсили убежище при Бога, и ни помагат да сме напълно сигурни в надеждата си.
19 Тази надежда е като котва за душата* ни — сигурна и стабилна. Тя ни води зад завесата*,
20 където преди нас влезе Исус, за да отвори пътя за нас. Той стана първосвещеник завинаги като Мелхиседек.
