Деяния 9:1-43

  • Савел по пътя за Дамаск (1-9)

  • Анания е изпратен да помогне на Савел (10-19 а)

  • Савел проповядва за Исус в Дамаск (19 б-25)

  • Савел отива в Йерусалим (26-31)

  • Петър лекува Еней (32-35)

  • Възкресението на щедрата Дорка (36-43)

9  Савел продължаваше да заплашва учениците на Господаря и искаше да ги убие. Той отиде при първосвещеника 2  и поиска от него да напише писма до синагогите в Дамаск, за да може да арестува и доведе в Йерусалим всички привърженици на Пътя*, които намери, както мъже, така и жени. 3  Когато Савел вече наближаваше Дамаск, изведнъж над него заблестя светлина от небето. 4  Той падна на земята и чу глас: „Савле, Савле, защо ме преследваш?“. 5  Савел попита: „Кой си ти, господине?“. Той отговори: „Аз съм Исус, когото преследваш. 6  Сега стани, влез в града и един човек ще ти каже какво трябва да направиш!“. 7  А мъжете, които пътуваха с него, бяха толкова изумени, че не можеха да кажат нищо, защото чуваха гласа, но не виждаха никого. 8  Тогава Савел стана от земята и макар че очите му бяха отворени, не виждаше нищо. Затова го хванаха за ръка и го заведоха в Дамаск. 9  Той не виждаше три дни и не яде и не пи нищо. 10  В Дамаск имаше един ученик на име Анания и Господарят му каза във видение: „Анания!“. Той отговори: „Да, Господарю!“. 11  Господарят му каза: „Отиди на улицата, наречена Права, и потърси в къщата на Юда един човек от Тарс на име Савел! В този момент той се моли 12  и във видение вижда мъж на име Анания да влиза вътре и да полага ръце върху него, за да прогледне“. 13  Но Анания отговори: „Господарю, чувал съм от много хора колко е навредил този мъж на святите ти служители в Йерусалим. 14  И тук той има власт от главните свещеници да арестува всички, които призовават името ти“. 15  Господарят обаче му каза: „Върви, защото съм избрал този човек* да свидетелства за мен на другите народи, на царете и на израилтяните. 16  Аз ясно ще му покажа колко много трябва да страда заради моето име“. 17  И така, Анания отиде в къщата, положи ръце върху него и каза: „Савле, братко, Господарят Исус, който ти се яви по пътя за насам, ме изпрати, за да прогледнеш и да се изпълниш със свети дух“. 18  Веднага от очите му падна нещо като люспи и той прогледна. После се покръсти, 19  яде и му дойдоха сили. Той остана няколко дни при учениците в Дамаск 20  и започна да проповядва в синагогите, че Исус е Божият Син. 21  Всички, които го слушаха, се удивяваха и казваха: „Това не е ли човекът, който жестоко преследваше учениците на Исус* в Йерусалим? И не дойде ли тук да ги арестува и да ги заведе при главните свещеници?“. 22  Но Савел проповядваше все по-резултатно и учудваше юдеите в Дамаск, като им даваше убедителни доказателства, че Исус е Христос. 23  След известно време юдеите се наговориха да го убият. 24  Но Савел научи за заговора им. Те наблюдаваха внимателно градските порти денем и нощем, за да го убият. 25  Затова през нощта учениците му го спуснаха в кош през един прозорец в стената. 26  Когато пристигна в Йерусалим, той се опита да се присъедини към учениците, но всички се страхуваха от него, защото не вярваха, че е ученик. 27  Тогава Варнава му помогна и го заведе при апостолите. Разказа им подробно как по пътя Савел видял Господаря и Господарят разговарял с него и как в Дамаск проповядвал смело в името на Исус. 28  И Савел остана с тях, обикаляше Йерусалим и говореше смело в името на Господаря. 29  Той разговаряше и спореше с юдеите, които говореха гръцки, а те искаха да го убият. 30  Като научиха за това, братята го заведоха в Кесария и оттам го изпратиха в Тарс. 31  Тогава за учениците в цяла Юдея, Галилея и Самария настъпи период на мир, в който ставаха по-силни във вярата. Те служеха на Йехова* със страхопочитание, получаваха сила от светия дух и се увеличаваха. 32  А Петър обикаляше областта и отиде и при учениците* в Лида. 33  Там видя един човек на име Еней, който беше парализиран и от осем години беше на легло. 34  Той му каза: „Еней, Исус Христос те излекува. Стани и си оправи леглото!“. И мъжът веднага стана. 35  Като го видяха, всички, които живееха в Лида и в равнината Сарон, повярваха в Господаря. 36  А в Йопия имаше една ученичка на име Тавита, което на гръцки е Дорка*. Тя правеше много добри неща и помагаше на бедните*. 37  Но по това време се разболя и умря. Тогава я изкъпаха и я положиха в една горна стая. 38  Понеже Лида беше близо до Йопия, когато чуха, че Петър е там, учениците изпратиха двама мъже да го помолят бързо да отиде при тях. 39  И Петър тръгна с тях. Когато стигна, го заведоха в горната стая и всички вдовици дойдоха при него. Те плачеха и му показваха много от дрехите, които Дорка беше направила. 40  Тогава Петър каза на всички да излязат, коленичи и се помоли. После се обърна към тялото и каза: „Тавита, стани!“. Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. 41  Той ѝ подаде ръка, вдигна я, извика учениците, включително вдовиците, и те видяха, че е жива. 42  В цяла Йопия чуха за това и много хора повярваха в Господаря. 43  И Петър остана доста време в Йопия при един кожар на име Симон.

Бележки под линия

Букв. „този човек е избран съд за мен“.
Букв. „тези, които призовават това име“.
Виж Приложение А5.
Букв. „святите“.
Гръцкото име Дорка и арамейското име Тавита означават „газела“.
Или „даваше милостиня“. Виж „Милостиня“ в Речника.