Деянията на апостолите 28:1-31

  • На остров Малта (1-6)

  • Бащата на Поплий е излекуван (7-10)

  • Продължава пътуването към Рим (11-16)

  • Павел говори с юдеите в Рим (17-29)

  • Павел проповядва смело 2 години (30, 31)

28  Когато стигнахме брега, научихме, че островът се казва Малта. 2  Местните хора* бяха изключително добри към нас. Те ни приеха сърдечно и запалиха огън, защото валеше дъжд и беше студено. 3  Павел събра съчки и ги сложи в огъня, но заради горещината една отровна змия излезе, уви се около ръката му и го ухапа. 4  Когато местните хора видяха как змията виси от ръката му, започнаха да си говорят: „Този човек със сигурност е убиец! Спаси се от морето, но Справедливостта* не му позволи да живее“. 5  Той обаче изтърси змията в огъня и изобщо не пострада. 6  А те очакваха, че ще се подуе или внезапно ще умре. След като почакаха доста време и видяха, че не му става нищо, си промениха мнението и започнаха да казват, че е бог. 7  Недалече се намираха земите на управителя на острова, който се казваше Поплий. Той ни прие сърдечно и му бяхме на гости три дни. 8  По това време бащата на Поплий беше на легло, защото имаше треска и дизентерия. Павел влезе при него, помоли се, положи ръце върху него и го излекува. 9  След този случай и другите болни хора от острова дойдоха при него и той ги излекува. 10  От благодарност те ни дадоха много подаръци и когато тръгвахме на път, ни осигуриха всичко необходимо. 11  След три месеца отплавахме с един кораб, който беше презимувал на острова. Той беше от Александрия и на носа си имаше знака на „Синовете на Зевс“*. 12  Спряхме в Сиракуза и останахме там три дни. 13  После продължихме и стигнахме в Ригия. На следващия ден излезе южен вятър и на по-следващия стигнахме в Потиоли. 14  Там намерихме братя, които ни помолиха да останем при тях седем дни. След това продължихме към Рим. 15  Когато братята там чуха, че идваме, дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми, за да ни посрещнат. Като ги видя, Павел благодари на Бога и се насърчи. 16  Когато накрая стигнахме в Рим, разрешиха на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше. 17  След три дни Павел повика влиятелните юдеи. Когато се събраха, той им каза: „Братя, не съм направил нищо срещу народа ни или обичаите на прадедите ни. Въпреки това ме арестуваха в Йерусалим и ме предадоха на римляните. 18  Те ме разпитаха и искаха да ме освободят, защото нямаха основания да ме убият. 19  Юдеите обаче не бяха съгласни. Затова бях принуден да поискам императорът* да разгледа случая ми, но не за да се оплаквам от народа си. 20  Именно затова поисках да ви видя и да говоря с вас. Защото съм вързан с тези вериги заради надеждата на Израил“. 21  Те му казаха: „Не сме получавали писма за теб от Юдея и никой от братята ни, които дойдоха оттам, не ни е казвал нещо лошо за теб. 22  Но все пак смятаме, че е редно да те изслушаме, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта“. 23  Затова определиха ден да се срещнат отново с него и тогава в дома му дойдоха още повече хора. Целия ден той им говореше за Божието Царство и им обясняваше всичко* за него; използваше Закона на Моисей и книгите на пророците, за да ги убеди да повярват в Исус. 24  Някои повярваха на това, което им каза, а други не. 25  Тъй като бяха на различно мнение, те започнаха да се разотиват. А Павел им каза: „Добре е казал светият дух на прадедите ви чрез пророк Исая: 26  „Отиди при този народ и кажи: „Ще слушате, но няма да разбирате и ще гледате, но няма да виждате. 27  Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви. С ушите си чуват, но не реагират; затварят очите и ушите си, за да не виждат и да не чуват, да не би да разберат, да се върнат при мен и аз да ги излекувам“. 28  Така че знайте, че новината за спасението от Бога се известява на другите народи и те със сигурност ще я чуят и приемат“. 29  ——* 30  Павел остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него. 31  Той смело им проповядваше за Божието Царство и ги учеше за Господаря Исус Христос, без нищо да му пречи.

Бележки под линия

Или „Хората, които говореха чужд език“.
Гр. „Дѝке“. Може би се има предвид богинята на справедливото наказание, или понятието за справедливост като цяло.
Или „Диоскури“.
Букв. „цезарът“.
Или „им даваше пълно свидетелство“.
Виж Приложение А3.