А Б В Г Д Е Ж З И К Л М Н О П Р С Т Ф Х Ц Ч Я

А

• Азия.

  Римска провинция със столица Ефес, за която се говори в Християнските гръцки писания. Тя обхващала днешна западна Турция, както и някои острови като Самос и Патмос. (Де 20:16; Отк 1:4) (Виж Приложение Б13.)

• Алабастров съд.

  Шишенце за ароматно масло, което първоначално се изработвало от камък, добиван край египетския град Алабастрон. С времето камъкът започнал да се нарича по името на града; различен от съвременния алабастър. Този съд обикновено имал тясно гърло, което можело да се запечатва, за да не изтече скъпоценното масло. (Мр 14:3)

• Апостол.

  Основното значение на думата е „пратеник“. Използва се за Исус и за хора, които били изпращани да помагат на други хора. Най-често обаче се отнася за 12-те ученици, които Исус лично избрал и назначил за свои представители. (Мр 3:14; Де 14:14)

• Ареопаг.

  Висок хълм в Атина на северозапад от Акропола. Така се наричал и съветът (съдът), който заседавал там. Стоиците и епикурейците завели Павел на Ареопага, за да обясни вярванията си. (Де 17:19)

• Ахая.

  Римска провинция в южната част на Гърция със столица Коринт, за която се говори в Християнските гръцки писания. Ахая включвала целия п-в Пелопонес и централната част на континентална Гърция. (Де 18:12) (Виж Приложение Б13.)

Б

• Бездна.

  Гръцката дума „а̀висос“ означава „много дълбок, бездънен, безкраен“. В Християнските гръцки писания се отнася за място, в което някой е лишен от свобода, или за състояние на пълно бездействие. Понякога се използва в смисъла на гроб, но има по-широко значение. (Лу 8:31; Ри 10:7; Отк 20:3)

• Безсрамно поведение.

  От гръцката дума „асѐлгия“. Описва действия, които сериозно нарушават Божиите закони и отразяват нагла и безочлива нагласа, показваща неуважение или дори презрение към властта, законите и стандартите. Изразът не се отнася за дребни провинения. (Га 5:19; 2Пе 2:7)

• Бичуване.

  Бой с камшик и често срещана форма на мъчения през първи век. Някои камшици имали вериги с метални топчета в края, а други — кожени ремъци, в които били вплетени остри кости и метални парчета. (Йоа 19:1)

• Благославям.

  Тази дума може да означава проявявам доброта, благосклонен съм, възхвалявам или говоря добре за някого или нещо, пазя някого от зло, пожелавам щастие и допринасям за него. (Би 25:11; Ле 9:22; Йоа 12:13) В Библията думите „благославям“ и „благословия“ се използват в четири основни отношения: 1) Йехова благославя хората; 2) хората благославят Йехова; 3) хората благославят Христос; 4) хората благославят други хора.

• Ближен.

  Думите в оригинала не се отнасят само за близките и приятелите на някого или за съседите му, а може да означават всеки човек. (Лу 10:36; Ри 15:2)

• Брат.

  Освен в основното си значение тази дума се използва в Библията и за по-далечни роднини, като например членове на едно и също племе или народ. (Из 2:11; 2Ца 19:12, 13) Може да се отнася и за хора, които са обединени в обща кауза и имат сходни цели и идеи. (3Ца 9:13) Думата „братя“ често се употребява за хора, които споделят същите религиозни убеждения, тоест духовни братя. Понякога мъжете християни са наречени „братя“, а жените — „сестри“ (1Ко 7:14, 15), но често „братя“ се използва събирателно за групи, които включват и мъже, и жени. (Де 1:15)

В

• Ваал.

  Ханаански бог, за когото се смятало, че е господар на небето и дава дъжд и плодородие. С името „Ваал“ били наричани и по-низши местни божества. Еврейската дума означава „собственик; господар“. (3Ца 18:21; Ри 11:4)

• Винен принос.

  Вино, което се изливало на олтара и се принасяло с повечето жертви. Павел използвал израза като символ на готовността си да даде всичко от себе си за своите братя. (Чи 15:5, 7; Флп 2:17)

• Вретище.

  Дреха от груб плат, използван също за направата на чували, например за съхранение на зърно. Вретището обикновено било изтъкано от тъмна козя вълна и се обличало при жалеене. (Би 37:34; Лу 10:13)

• Възкресение.

  Съживяване от мъртвите. Гръцката дума „ана̀стасис“ буквално означава „изправяне; ставане“. В Библията са записани 9 възкресения. Сред тях е възкресението на Исус, който бил възкресен от Йехова Бог. Другите възкресения станали чрез Илия, Елисей, Исус, Петър и Павел, но са ясно приписани на Божията сила. Възкресението на „праведните и неправедните“ за живот на земята е важна част от Божието намерение. (Де 24:15) В Библията се говори и за небесно възкресение. То е наречено „по-ранно“ и „първо“ и се отнася за помазаните с духа братя на Исус. (Флп. 3:11, бел. под линия; Отк 20:5, 6; Йоа 5:28, 29; 11:25)

• Вътък.

  Виж ТЪКАНЕ.

• Вършеене.

  Отделяне на зърното от стъблото и плявата. Вършеенето ставало на ръка с пръчка, а при по-големи количества — със специални уреди, като дикани и валяци, теглени от животни. Уредите минавали през зърното, което било разстилано на хармана. (Иса 41:15; 1Ко 9:9)

Г

• Геена.

  Гръцкото име на Долината на Еном, която се намирала на юг-югозапад от древния Йерусалим. (Йер 7:31) Било предсказано, че ще стане място за изхвърляне на трупове. (Йер 7:32; 19:6) Няма сведения, че там били хвърляни животни или хора, за да изгорят живи или да се мъчат. Следователно това място не може да символизира невидима област, където човешките души са измъчвани вечно в буквален огън. По-скоро Исус и учениците му използвали геената като символ на „втората смърт“, тоест пълно и вечно унищожение. (Отк 20:14; Мт 5:22; 10:28)

• Господар; Господ.

  Думите в оригинала (евр. „адо̀н“, гр. „кѝриос“) често се отнасят за някого, който има власт над хора или неща. Използват се за Йехова Бог (Езе 3:11), Исус Христос (Мт 7:21), ангели (Да 12:8) и хора с власт, включително глави на семейства. (Би 42:30; Еф 6:5) Библията говори за „много богове и много господари“. (1Ко 8:5) Тъй като в съвременния български език титлата „Господ“ има по-ограничено значение (озн. „бог“) и не може да образува множествено число, в този превод е използвана основно думата „господар“. По този начин може да бъде предадено правилното значение на оригиналните думи.

• Гроб.

  Може да се отнася за отделен гроб или за общия гроб на човечеството; на еврейски „шео̀л“, на гръцки „ха̀дес“. Библията го описва като символично място или състояние, в което всяка дейност и мисъл престават. (Би 47:30; Ек 9:10; Де 2:31) За израза „паметна гробница“ виж Йоа 5:28, бел. под линия.

• Грънчар.

  Човек, който прави глинени съдове, като гърнета, чинии и др. Еврейската дума за грънчар буквално означава „този, който оформя“. В Библията властта на Йехова над хората и народите често се сравнява с властта, която грънчарят има над глината. (Иса 64:8; Ри 9:21)

• Гърци.

  Тези, които са родени в Гърция или имат гръцки произход; елини. В Християнските гръцки писания тази дума се използва в по-широк смисъл за всички, които не са юдеи, или за тези, които говорели гръцки език и били повлияни от гръцката култура. (Йл 3:6; Йоа 12:20)

Д

• Ден на подготовките.

  Денят преди събота, в който юдеите подготвяли всичко необходимо за празника. Този ден приключвал по залез слънце в деня, който днес наричаме петък, и тогава започвала съботата. Еврейските дни започвали вечерта и свършвали следващата вечер. (Мр 15:42; Лу 23:54)

• Десятък.

  Една десета част (10%), давана или плащана като данък предимно за религиозни цели. (Вт 26:12; Мал 3:10; Мт 23:23) Според Моисеевия закон всяка година израилтяните давали една десета от реколтата и от прираста на стадата за издръжка на левитите. Левитите давали една десета от тази десета на свещениците от рода на Аарон за тяхната издръжка. Имало и някои допълнителни десятъци. Християните не са длъжни да дават десятък.

• Доспехи.

  Защитното облекло на войника, включващо шлем, броня, колан, наколенници и щит. (1Ца 31:9; Еф 6:13-17)

• Дух.

  Еврейската дума „ру̀ах“ и гръцката „пнѐвма“, превеждани често като „дух“ имат няколко значения. Всички се отнасят за нещо невидимо за човешкото око и са свързани със сила в действие. Еврейската и гръцката дума може да означават: 1) вятър; 2) жизнената сила на земните създания; 3) вътрешната сила, която кара човек да казва или прави определени неща; 4) вдъхновени думи от невидим източник; 5) духовни личности и 6) силата, чрез която Бог прави всичко, тоест светия дух. (Из 35:21, бел. под линия; Пс 104:29; Мт 12:43; Лу 11:13)

• Душа.

  Традиционният превод на еврейската дума „нѐфеш“ и гръцката дума „психѝ“. От употребата им в Библията става ясно, че се отнасят най-вече за 1) хора, 2) животни и 3) живота на човек или животно. (Би 1:20; 2:7; Чи 31:28; 1Пе 3:20; също бел. под линия) За разлика от начина, по който думата „душа“ се използва в много религиозни текстове, Библията показва, че във връзка със земните творения и двете думи „нѐфеш“ и „психѝ“ се отнасят за нещо материално, осезаемо, видимо и смъртно. В този превод на Библията оригиналните термини най-често са преведени според значението им в контекста с думи като „живот“, „създание“, „човек“ или лично местоимение (напр. „аз“ вместо „душата ми“). В повечето случаи алтернативният превод „душа“ е посочен в бележка под линия. Когато е използвана в основния текст или в бележка под линия, думата „душа“ трябва да се разбира според горното обяснение. Да правиш нещо с цяла душа, означава да го правиш всеотдайно, с цялото си същество, от все сърце. (Вт 6:5; Мт 22:37) На някои места оригиналните думи се отнасят за желанията или апетита на живо същество; на други — за мъртъв човек или труп. (Чи 6:6; Пр 23:2; Иса 56:11; Аг 2:13)

Е

• Евнух.

  Буквално означава кастриран мъж. Такива мъже често били назначавани в царския двор като служители на царицата и наложниците. Терминът може да се отнася и за некастриран мъж, който заема някаква длъжност в царския двор. Думата се използва също в преносен смисъл за човек, който проявява самоконтрол, за да се посвети на службата за Бога. (Ест 2:15; Мт 19:12; Де 8:27)

• Единороден.

  Гръцката дума означава „единствен по рода си, един-единствен“. Използва се, когато става дума за единственото дете на родители, било то син или дъщеря. (Лу 7:12; 8:41, 42; Йоа 1:18; 3:16)

• Епикурейци.

  Последователи на гръцкия философ Епикур (341-270 г. пр.н.е.). В основата на тяхната философия е идеята, че смисълът на човешкия живот е постигането на удоволствие. (Де 17:18)

Ж

• Жалейна песен.

  Поетично или музикално произведение, което изразява силна мъка, например поради смъртта на приятел или роднина; траурна песен. (2Ца 1:17; Пс 7, ндп.)

• Жребий.

  Камъчета или парченца дърво, които се използвали при вземането на решения. Хората ги слагали в гънките на дреха или в съд и ги разклащали. Камъчето или парчето, което паднело на земята или било изтеглено, определяло избора. Хвърлянето на жребий обикновено било придружавано от молитва. Думите за „жребий“ в оригинала може да означават също „дял, част“. (ИсН 14:2; Пс 16:5; Пр 16:33; Мт 27:35)

З

• Закон.

  Когато е изписана с главна буква, тази дума често се отнася за Моисеевия закон или за първите пет книги от Библията. Когато е с малка буква, може да означава отделна заповед от Моисеевия закон или закон в най-общ смисъл. (Чи 15:16; Вт 4:8; Мт 7:12; Га 3:24)

• Зевс.

  Върховният бог на древните гърци. В Листра хората погрешно сметнали Варнава за Зевс. В древни надписи, намерени близо до Листра, се споменават „свещеници на Зевс“ и „богът слънце Зевс“. На носа на кораба, с който Павел потеглил от Малта, бил знакът на „Синовете на Зевс“ — близнаците Кастор и Полидевк (Полукс). (Де 14:12; 28:11)

• Знак; знамение.

  Предмет, действие, ситуация или необичайно явление, които са показател за нещо друго в настоящето или в бъдещето. (Би 9:12, 13; 4Ца 20:9; Мт 24:3; Отк 1:1)

И

• Идол; идолопоклонство.

  Идолът е образ или статуя на нещо реално или въображаемо, на което хората се покланят. Идолопоклонството е почит, поклонение, любов и култ към идоли. (Пс 115:4; Де 17:16; 1Ко 10:14)

• Израил.

  Името, което Бог дал на Яков. Впоследствие станало събирателно название за всички потомци на Яков. Потомците на 12-те синове на Яков често били наричани синове на Израил, Израилев дом, израилски народ или израилтяни. С името Израил се наричало също северното десетплеменно царство, което се отделило от южното царство, а по-късно започнало да се използва за помазаните християни, „Божия Израил“. (Га 6:16; Би 32:28; 2Ца 7:23; Ри 9:6)

• Илирик.

  Римска провинция на северозапад от Гърция. Павел стигнал дотам в проповедната си служба, но не е уточнено дали е проповядвал в самия Илирик или само до границата му. (Ри 15:19) (Виж Приложение Б13.)

• Ирод.

  Име на няколко владетели от една династия, назначени от Рим да управляват юдеите. Ирод Велики е известен с това, че възстановил храма в Йерусалим и заповядал да бъдат избити деца в опит да премахне Исус. (Мт 2:16; Лу 1:5) След смъртта му неговите синове Ирод Архелай и Ирод Антипа били назначени над части от владенията му. (Мт 2:22) Антипа бил тетрарх, когото народът наричал „цар“. Той управлявал по времето на Исусовата служба, продължила три години и половина, и през целия период до събитията в 12 глава на Деяния. (Мр 6:14-17; Лу 3:1, 19, 20; 13:31, 32; 23:6-15; Де 4:27; 13:1) След него за кратко управлявал Ирод Агрипа I, внук на Ирод Велики. Той бил убит от ангел на Бога. (Де 12:1-6, 18-23) Наследил го синът му Ирод Агрипа II, който царувал до юдейското въстание срещу Рим. (Де 23:35; 25:13, 22-27; 26:1, 2, 19-32)

• Исоп.

  Растение с тънки клони и малки листа, което се използвало за пръскане с кръв или вода по време на обреди за очистване. Може би става дума за вид риган (Origanum maru; Origanum syriacum). Исопът, споменат в Йоан 19:29, може да е бил риган, прикрепен към пръчка, или разновидност на растението метла (Sorghum vulgare), тъй като стъблото му е достатъчно дълго, за да пренесе гъбата с кисело вино до устата на Исус. (Из 12:22; Пс 51:7)

К

• Квас.

  Вещество, което се добавя към тесто или течности, за да предизвика ферментация; мая. Обикновено това е малко количество заквасено тесто, запазено от предишно замесване. В Библията квасът често се използва като символ на греха и покварата, а понякога означава невидим и всеобхватен растеж. (Из 12:20; Мт 13:33; Га 5:9)

• Клас.

  Връхната част на житно или тревисто растение, в която се образуват зърната. (Би 41:5; Рут 2:2)

• Книжник.

  Преписвач на Еврейските писания. По времето на Исус така наричали мъжете, които добре познавали Закона. Книжниците се противопоставяли на Исус. (Езд 7:6, бел. под линия; Мр 12:38, 39; 14:1)

• Крайъгълен камък.

  Камък, поставян на ъгъла на сграда, където две стени се срещат. Има важна роля за съединяването и здравината на стените. Най-важният крайъгълен камък бил камъкът на основата. За обществените сгради и градските стени бил подбиран особено здрав камък. Този израз се използва в преносен смисъл за полагането на основите на земята, а Исус е наречен „крайъгълният камък на основата“ на християнския сбор, който е сравнен с духовна сграда. (Еф 2:20; Йов 38:6)

Л

• Лин.

  Устройство за мачкане на грозде за вино. Обикновено представлявало две корита, изсечени от варовик. Едното корито стояло по-високо от другото и двете били свързани с улей. Гроздето се мачкало в горното корито, а сокът от него изтичал в долното. Думата „лин“ се използва преносно за Божиите присъди. (Иса 5:2; Отк 19:15)

М

• Македония.

  Област на север от Гърция, която станала значима по време на Александър Велики и запазила независимостта си до завладяването си от римляните. При първото идване на Павел в Европа Македония била римска провинция. Апостолът посетил областта три пъти. (Де 16:9) (Виж Приложение Б13.)

• Милостиня.

  Нещо, което се дава на човек в нужда. Милостинята не се споменава пряко в Еврейските писания, но Законът давал конкретни напътствия на израилтяните да помагат на бедните. (Мт 6:2)

• Миля.

  Мярка за разстояние, която се среща само веднъж в оригиналния текст на Християнските гръцки писания в Матей 5:41. Вероятно става дума за римската миля, която се равнява на 1479,5 м. (Виж Приложение Б14.)

• Мъченически стълб.

  Превод на гръцката дума „ставро̀с“, която означава отвесен стълб или кол, на какъвто бил екзекутиран Исус. Няма доказателства, че тази дума означава кръст, който езичниците използвали като религиозен символ векове наред преди Христос. Изразът „мъченически стълб“ предава пълния смисъл на думата на оригинала, тъй като тя е използвана и за мъченията, страданията и срама, които щели да понесат последователите на Исус. (Мт 16:24; Ев 12:2) (Виж СТЪЛБ.)

• Мях.

  Съд от цялата кожа на животно (например коза или овца), в който се съхранявали вино и други течности. Виното се слагало в нови мехове, тъй като при ферментацията му се отделя въглероден диоксид, който създава налягане. Под това налягане новите мехове се разширяват, докато старите се пръскат, защото вече не са еластични. (ИсН 9:4; Мт 9:17)

Н

• Надзорник.

  Мъж, чиято главна отговорност е да пази сбора и да се грижи за него. Основното значение на гръцката дума „епѝскопос“ е някой, който наглежда другите, с цел да ги защитава. Думите „надзорник“ и „старейшина“ (на гр. „презвѝтерос“) се отнасят за една и съща роля в християнския сбор, като думата „старейшина“ подчертава духовната зрялост на такъв мъж, а „надзорник“ — задълженията му. (Де 20:28; 1Ти 3:2-7; 1Пе 5:2)

• Назарянин.

  Нарицателно име за Исус като жител на град Назарет. Вероятно е свързано с еврейската дума за „издънка“, използвана в Исая 11:1. По-късно Исусовите последователи също са наричани така. (Мт 2:23; Де 24:5)

• Незаслужена доброта.

  В основата си гръцката дума означава нещо приятно и привлекателно. Често се използва за подарък или за милия начин, по който той е даден. Когато се говори за незаслужената доброта на Бога, се има предвид щедростта, която той проявява от огромната си любов към хората, без да очаква нещо в замяна. Тази доброта не е заслужена, а е подбудена единствено от щедростта на този, който я проявява. (2Ко 6:1; Еф 1:7) Гръцката дума може да се преведе и като „одобрение“ и „щедър подарък“. (Лу 2:40; 2Ко 9:5)

• Нечистота; нечист.

  Може да се отнася за физическа мръсотия или за нарушение на моралните закони. В Библията обаче тези думи често се използват за нещо, което не е приемливо, тоест не е чисто, според Моисеевия закон. (Ле 5:2; 13:45; Мт 10:1; Де 10:14; Еф 5:5) (Виж ЧИСТ.)

• Новолуние.

  Първият ден на месеца в юдейския календар. На този ден израилтяните се събирали, празнували и принасяли специални жертви. По-късно той се превърнал във важен национален празник, на който хората не работели. (Чи 10:10; 2Ле 8:13; Кол 2:16)

О

• Обрязване.

  Премахването на кожата, която покрива края на мъжкия полов орган. Процедурата била задължителна за Авраам и потомците му, но не е изискване за християните. Терминът се използва преносно в различни контексти. (Би 17:10; 1Ко 7:19; Флп 3:3)

• Освещавам.

  Правя нещо или някого да станат святи, отделени за служба на Йехова Бог. Когато Йехова казва, че ще се освети, това означава, че ще покаже светостта си пред цялото творение. (Езе 38:23; Мт 6:9; Йо 17:17; 1Ко 1:2)

• Основа (на плат).

  Виж ТЪКАНЕ.

• Остен.

  Дълга пръчка със заострен железен накрайник, която фермерите използвали, за да подкарват животните. Думите на мъдрия човек, които подбуждат някого да се вслуша в мъдър съвет, са сравнени с остен. Когато упорит бик се противял на побутването на остена, го ритал и така се наранявал. Оттам идва изразът „ритам срещу остена“. (Де 26:14, бел. под линия; Съд 3:31)

П

• Покръстване; покръствам.

  Гръцкият глагол означава „потапям [във вода]“. Исус казал, че покръстването е изискване за последователите му. В Библията се говори за различни покръствания, например покръстването на Йоан, покръстване със свети дух и покръстване с огън. (Мт 3:11, 16; 28:19; Йоа 3:23; 1Пе 3:21)

• Полагане на ръце.

  Ръце били полагани върху някого, за да получи специална задача или светия дух, да бъде благословен или излекуван. Понякога били полагани ръце и върху животни, преди да бъдат принесени в жертва. (Из 29:15; Чи 27:18; Де 19:6; 1Ти 5:22)

• Помощник-служител.

  Превод на гръцката дума „диа̀конос“, която често се превежда като „служител“ или „прислужник“. Изразът „помощник-служител“ се отнася за мъж, който помага на старейшинското тяло в сбора. За да бъде назначен като такъв, той трябва да отговаря на библейските изисквания. (1Ти 3:8-10, 12)

• Посредник.

  Лице, което съдейства за постигане на разбирателство между две страни. В Библията Моисей е посредник на договора на Закона, а Исус — на новия договор. (Га 3:19; 1Ти 2:5)

• Праведност.

  В Библията праведността се отнася за това, което е правилно според Божиите стандарти за правилно и погрешно. (Би 15:6; Вт 6:25; Пр 11:4; Соф 2:3; Мт 6:33) Често смисълът на еврейската и гръцката дума може да се предаде с изрази като „това, което е правилно“, „постъпвам правилно“, „прав“ или „справедлив“. Когато се казва, че Бог е праведен, това означава, че той е абсолютно прав и справедлив и следва стандартите си за правилно и погрешно, например когато съди или проявява милост. (Пс 9:8; Иса 56:1; Ри 3:25)

• Празник на посвещаването.

  Годишен празник, който отбелязвал очистването на храма, след като бил омърсен от Антиох Епифан. Честването започвало на 25 кислев и продължавало 8 дни. (Йо 10:22)

• Предене.

  Процесът на изтегляне и усукване на растителни или животински влакна, като лен, памук, вълна или козина, за да се образува нишка и прежда. (Мт 6:28; Лу 12:27)

• Прелюбодейство.

  Доброволни сексуални отношения между женен човек и някого, който не е брачният му партньор. (Из 20:14; Мт 5:27; 19:9)

• Преторианска гвардия.

  Група римски войници, които служели като охрана на императора. С времето гвардията придобила голяма политическа сила и можела да повлияе на това дали даден император ще остане на власт, или ще бъде свален. (Флп 1:13)

• Присъствие.

  На някои места в Християнските гръцки писания тази дума описва присъствието на Исус Христос като месиански Цар. То започва с невидимото му възкачване на престола и продължава през последните дни на този свят. Присъствието на Христос не е просто идване, последвано от бързо заминаване, а обхваща определен период. (Мт 24:3)

• Прозелит.

  Човек, който е приел нова религия. В Библията се отнася за човек, който е приел юдаизма. Ако бил мъж, той трябвало да се обреже. (Мт 23:15; Де 13:43)

• Проказа.

  Тежка кожна болест. Проказата в Библията има по-широко значение от познатото днес заболяване, защото засягала както хора, така и дрехи и къщи. Болният от проказа се нарича прокажен. (Ле 14:54, 55; Лу 5:12)

• Проклятие; проклинам.

  Пожелание за зло и нещастие на някого или нещо. Не бива да се бърка с ругатни или думи, изречени в изблик на ярост. Често проклятието е публична присъда или предсказание, че ще стане нещо лошо. Когато е произнесено от Бога или от негов представител, има пророческо значение и непременно се изпълнява. (Би 12:3; Чи 22:12; Га 3:10)

• Проконсул.

  Главен управител на провинция под властта на римския Сенат. Имал съдебни и военни правомощия. Макар че бил подчинен на Сената, разполагал с пълна власт в провинцията. (Де 13:7; 18:12)

• Първи плодове.

  Най-ранните плодове от реколтата; първият продукт от нещо. Йехова изисквал от израилтяните да му дават първородните от хората и животните и първата реколта. Целият народ принасял на Бога първите си плодове на Празника на безквасните хлябове и на Петдесетница. Изразът „първи плодове“ е използван преносно за Христос и помазаните му последователи. (Чи 15:21; Пр 3:9; 1Ко 15:23; Отк 14:4)

• Пътят.

  Тези, които станали последователи на Исус Христос, били наричани привърженици на „Пътя“, което означава, че водели живот, съсредоточен върху вярата в Исус Христос, и подражавали на примера му. (Де 19:9)

Р

• Равин (рави; равуни).

  Буквално „велики мой“. Често думата се използвала в смисъла на „учител“ (Йоа 1:38), но впоследствие се превърнала в почетна титла. Някои образовани мъже, книжници и учители на Закона изисквали към тях да се обръщат по този начин.

• Разкаяние.

  В Библията се отнася за промяна на мисленето, придружена от искрено съжаление за предишен начин на живот, погрешни действия или нещо, което човек не е направил. Резултатът от искреното разкаяние е промяна на поведението. (Мт 3:8; Де 3:19; 2Пе 3:9)

С

• Садукеи.

  Влиятелна религиозна секта на юдаизма, съставена от богати аристократи и свещеници с голяма власт над дейностите в храма. Те отхвърляли многото устни традиции, спазвани от фарисеите, и други фарисейски вярвания. Не вярвали във възкресението и в съществуването на ангели. Садукеите се противопоставяли на Исус. (Мт 16:1; Де 23:8)

• Сбор.

  Група хора, събрана за конкретна цел или дейност. В Еврейските писания се отнася главно за израилския народ. В Християнските гръцки писания се отнася за отделните групи християни, но по-често — за християнската общност като цяло. (3Ца 8:22; Де 9:31; Ри 16:5)

• Свещена тайна.

  Част от Божието намерение, която Бог разкрива в определеното от него време и само на тези, на които прецени. (Мр 4:11; Кол 1:26)

• Свитък.

  Дълго парче пергамент или папирус, на което се пишело от едната страна и което обикновено се навивало на пръчка. В миналото свитъкът бил най-разпространената форма на книгата и затова библейските текстове били писани и преписвани на свитъци. (Йер 36:4, 18, 23; Лу 4:17-20; 2Ти 4:13)

• Сексуална неморалност.

  На гръцки „порнѝа“. В Библията терминът се отнася за определени сексуални действия, които Бог забранява. Към тях спадат изневярата, проституцията, сексуалните отношения между неженени хора, хомосексуализмът и сношенията с животни. В книгата Откровение думата е използвана преносно във връзка с религиозна проститутка, наречена Вавилон Велики, която поддържа отношения със световните владетели, за да получи власт и материални облаги. (Отк 14:8; 17:2; 18:3; Мт 5:32; Де 15:29; Га 5:19) (Виж ПРОСТИТУТКА.)

• Секта.

  Група хора, които следват някакво учение или водач и имат свои вярвания. Използва се за двете главни течения в юдаизма — фарисеите и садукеите. Християнството също било наричано „секта“ или „сектата на назаряните“, може би защото било смятано за отклонение от юдаизма. С времето се появили секти и в християнския сбор; в книгата Откровение се споменава „сектата на Николай“. (Де 5:17; 15:5; 24:5; 28:22; Отк 2:6; 2Пе 2:1)

• Синагога.

  Тази дума означава „събиране, събрание“, но в повечето стихове се отнася за сградата или мястото, където юдеите се събирали, за да четат Писанието, да се учат, да изнасят проповеди и да се молят. По времето на Исус във всяко по-голямо населено място имало синагога, а в големите градове имало повече от една. (Лу 4:16; Де 13:14, 15)

• Синедрион.

  Юдейският върховен съд в Йерусалим. По времето на Исус се състоял от 71 души, включително първосвещеника и бивши първосвещеници, членове на семействата им, старейшини, глави на родове и книжници. (Мр 15:1; Де 5:34; 23:1, 6)

• Сиртис.

  Име на два големи плитки залива по крайбрежието на днешен Тунис и Либия (Северна Африка). Моряците в древността се страхували от тях заради коварните пясъчни наноси, които постоянно променяли мястото си под влияние на приливите и отливите. (Де 27:17) (Виж Приложение Б13.)

• Система.

  Превод на гръцката дума „ео̀н“, когато се отнася за условията в света или отличителните характеристики на определен период или ера. Когато в Библията се говори за „настоящия свят“ или „настоящата система“, се имат предвид условията в света като цяло и светският начин на живот. (2Ти 4:10) Чрез договора на Закона Бог въвел система, която може да бъде наречена израилска или юдейска ера. Чрез изкупителната жертва на Исус Христос той въвел различна система, която включвала главно сбора от помазани християни. Така започнала нова ера, през която се изпълнили предсказаните в Закона неща. Когато думата е използвана в множествено число, се имат предвид различните ери, или преобладаващи условия в света — както минали, така и бъдещи. (Мт 24:3; Мр 4:19; Ри 12:2; 1Ко 10:11)

• Сноп.

  Вързани заедно стъбла на ожънати житни растения с класовете. (Би 37:7; Пс 126:6)

• Соломонова колонада.

  Покрит коридор с колони, намиращ се от източната страна на външния двор на храма по времето на Исус. Смятало се, че е останал от Соломоновия храм. Веднъж през зимата Исус минал по него, а първите християни се срещали там, за да се покланят на Бога. (Йоа 10:22, 23; Де 5:12) (Виж Приложение Б11.)

• Спиритизъм.

  Вярването, че духовете на умрелите преживяват смъртта на физическото тяло и общуват с живите обикновено чрез някой човек (медиум), който се поддава на влиянието им. Гръцката дума за „спиритизъм“ е „фармакѝа“ и буквално означава „употреба на наркотици“. Тази дума започнала да се свързва със спиритизма, тъй като в древни времена хората използвали наркотици, когато призовавали демоничните сили, за да правят магии. (Га 5:20; Отк 21:8)

• Старейшина.

  В Библията тази дума се използва основно за човек с власт и отговорности в дадено общество или народ. В книгата Откровение тя се използва и за небесни създания. Гръцката дума „презвѝтерос“ се превежда като „старейшина“, когато се отнася за тези, които ръководят християнския сбор. (Из 4:29; Пр 31:23; 1Ти 5:17; Отк 4:4)

• Стоици.

  Последователи на стоицизма, гръцка философска школа. Те смятали, че щастието се постига, като живееш в съгласие с разума и природата. Според тях истински мъдрият човек е безразличен към болката и удоволствието. (Де 17:18)

• Страх от Бога.

  Дълбоко уважение към Бога и страх да не го разочароваш. Този страх е подбуден от любов и вяра в Бога и поражда в човек желание да се покланя на Бога и да спазва законите му. (Ек 12:13; Ев 12:28)

• Събота.

  Седмият ден от юдейската седмица (от залез слънце в петък до залез слънце в събота); от еврейска дума със значение „почивам, преставам“. Някои други празници в годината също били наричани събота, а всяка 7-а и 50-а година — съботна година. В събота не трябвало да се върши никаква работа; само свещениците можели да изпълняват задълженията си в светилището. В съботните години земята не се обработвала и евреите не били принуждавани да изплащат дълговете си. Ограниченията за съботата в Моисеевия закон били разумни, но религиозните водачи постепенно прибавяли нови изисквания и по времето на Исус на хората вече им било трудно да ги спазват. (Из 20:8; Ле 25:4; Лу 13:14-16; Кол 2:16)

• Съдийски стол.

  Гръцката дума „вѝма“ обикновено се отнася за висок подиум със стъпала, който се намирал на открито, или за стол, поставен върху него. Там сядали представители на властта, когато говорели на народа и съобщавали решенията си. Изразите „съдийския стол на Бога“ и „съдийския стол на Христос“ имат преносен смисъл и означават мерките, които Йехова е взел, за да съди човечеството. (Ри 14:10, бел. под линия; 2Ко 5:10; Йоа 19:13)

Т

• Тъкане.

  Изработване на плат, при което нишки, разположени по дължина (наричани „основа“), се преплитат напречно с други нишки (наричани „вътък“). (Ле 13:48; Съд 16:13)

Ф

• Фарисеи.

  Влиятелна религиозна секта на юдаизма през първи век. Фарисеите нямали свещенически произход, но спазвали стриктно Закона до най-малката подробност и придавали същата тежест на устните традиции. (Мт 23:23) Противопоставяли се на всяко гръцко влияние и като учители на Закона и традициите, имали голяма власт над хората. (Мт 23:2-6) Някои от тях били членове на Синедриона. Често се противопоставяли на Исус във връзка със спазването на съботата, традициите и общуването с грешници и данъчни служители. Някои фарисеи станали християни, например Савел от Тарс. (Мт 9:11; 12:14; Мр 7:5; Лу 6:2; Де 26:5)

• Филактерия.

  Сравнително малка кутийка с откъси от Закона, която юдейските мъже носели на челото и лявата си ръка. (Вт 6:4-9) Исус осъдил религиозните водачи, че уголемяват тези кутийки. (Мт 23:5) Филактериите били носени като талисмани.

Х

• Харман.

  Равна и кръгла площадка, където плявата се отделя от зърното. Обикновено се намира на високо и ветровито място. (Рут 3:2; Мт 3:12)

• Хермес.

  Гръцки бог, син на Зевс. В Листра хората погрешно нарекли Павел Хермес, тъй като се смятало, че Хермес е пратеник на боговете и бог на красноречието. (Де 14:12)

• Християнин.

  Името, което Бог дал на последователите на Исус Христос. (Де 11:26; 26:28)

• Християнски гръцки писания.

  Название на последните 27 книги от Библията, наричани често Нов завет. Книгите били написани от 8 християни с юдейски произход: Матей, Марко, Лука, Йоан, Павел, Яков, Петър и Юда. (Ри 3:1, 2) Очевидно Матей написал разказа си на еврейски (иврит) и го превел на гръцки. Преводът му и останалите книги били написани на общия гръцки език, наричан койне. (Оттук идва името „гръцки писания“.) Определението „християнски“ показва какво е съдържанието на книгите — те дават информация за живота, службата и ученията на Исус Христос и първите му последователи. „Християнски“ също разграничава тази част на Библията от „Септуагинта“ — гръцкия превод на Еврейските писания, направен в предхристиянски времена.

Ц

• Цезар.

  Римско фамилно име, което се превърнало в титла на римските императори. В Библията се споменават имената на императорите Август, Тиберий и Клавдий. Макар че не е посочен по име, Нерон е наречен с тази титла. В Християнските гръцки писания „цезар“ представя също държавната власт. (Мр 12:14, бел. под линия; Де 17:7, бел. под линия)

Ч

• Чудеса; могъщи дела.

  Действия или явления, които не могат да се обяснят с познатите природни закони и се приписват на свръхестествен източник. Понякога в Библията думите „знак“, „знамение“ и „чудо“ са използвани като синоними. (Из 4:21; Де 4:22; Ев 2:4)

Я

• Ярем.

  Дървена рамка, която се слага на врата на две впрегатни животни (обикновено говеда), за да се тегли кола или рало. Може да означава също прът за носене на товари, който човек слага на раменете си; кобилица. Тъй като робите често използвали яреми, за да носят тежки товари, думата придобила преносно значение на робство или подчинение на някого, потисничество и страдания. Свалянето или счупването на ярема означава освобождаване от робство, потисничество и експлоатация. (Ле 26:13; Мт 11:29, 30)

• Ясла.

  Корито, в което се слага храната на добитъка; хранилка.