Още от ранна възраст децата може да забележат, че някои хора се отнасят по-различно към другите заради цвета на кожата или националността им. Как можеш да помогнеш на детето си да не се влияе от расовите предразсъдъци? Какво да правиш, ако то стане жертва на такива предразсъдъци?

В статията ще разгледаме:

•  Как да говориш с децата за различните раси

•  Как да обясниш на децата расизма

•  Давай личен пример

•  Какво да правиш, ако детето ти стане жертва на предразсъдъци

 Какво да обясниш. Сред хората по света има невероятно разнообразие както във външния вид, така и в обичаите. Някои обаче използват това като извинение да се държат зле с другите.

 От Библията разбираме, че всички хора имат общ произход. С други думи, всички сме роднини.

 „Забелязахме, че когато децата ни общуват с хора от различна раса или националност, сами виждат, че всеки човек заслужава любов и уважение.“ (Карън)

 Рано или късно децата ти ще чуят новини за престъпления от омраза или други инциденти, свързани с предразсъдъци. Как да им обясниш защо се случват такива неща? Много зависи от възрастта им.

•   Малки деца. Д-р Алисън Бриско-Смит, цитирана в списание „Родители“, казва: „Малките деца са силно чувствителни към несправедливостта. Може да се възползвате от това, за да говорите с тях по темата.“

•   Деца между 6 и 12 години. Те са любопитни и понякога задават трудни въпроси. Старай се да им отговаряш, колкото се може по-добре. Разговаряйте за това, което виждат в училище и по медиите, и им обяснявай, че расовите предразсъдъци са нещо лошо.

•   Тийнейджъри. Младежите са във възраст, в която вече могат да разбират по-сложни въпроси. Така че това е много подходяща възможност да обсъждаш с подрастващите си деца новините за расова дискриминация.

 „Говорим с децата си за расизма, защото това е нещо, с което все някога ще се сблъскат, независимо къде живеят. Ако тази тема не се обсъжда вкъщи, може да възприемат мисленето и възгледите на другите. Съществува много невярна информация, която може да им бъде представена като факт.“ (Таня)

 Децата се учат най-вече от примера на родителите си, затова е важно да внимаваш за думите и действията си. Например:

•   Шегуваш ли се с хората от друга раса? Отнасяш ли се пренебрежително към тях? От Американската академия по детска и юношеска психиатрия казват: „Вашите деца ви слушат и наблюдават и копират вашето поведение.“

•   Обичаш ли да си с хора от различни части на света? Педиатърката Алана Нзома казва: „Ако искате децата ви ... да имат добри отношения с хората от друг произход, трябва да им давате пример в това.“

 „През годините сме имали гости от различни части на света. Запознахме се с тяхната кухня, музика и дори носихме националните им облекла. Когато с децата говорехме за някого, не обсъждахме от коя раса е и не превъзнасяхме нашата култура.“ (Катарина)

 Въпреки че много се говори за равенство, расизмът е широко разпространен. Така че е възможно детето ти да понесе несправедливо отношение особено ако принадлежи към някаква малцинствена група. В такъв случай...

 Запознай се с фактите. Дали другият е искал да засегне детето ти, или просто е говорил, без да мисли? (Яков 3:2) Необходимо ли е да му бъде потърсена отговорност за станалото, или то може да бъде подминато?

 Важно е да сме разумни. Библията дава следния мъдър съвет: „Не бързай да се обиждаш в духа си.“ (Еклисиаст 7:9) Расизмът не бива да бъде омаловажаван, но и не всяка обида представлява престъпление от омраза или расова дискриминация.

 Разбира се, всяка ситуация е различна. Затова разбери какво точно се е случило, преди да предприемеш някакви действия.

 След като научиш фактите, се запитай:

•   „Ще бъде ли добре за детето ми винаги да мисли най-лошото за хората и да се чувства като жертва при всяка обида?“

•   „Ще му бъде ли полезен съветът на Библията ‘Не вземай присърце всички думи, които казват хората’?“ (Еклисиаст 7:21)

 Ако някой нарочно е искал да засегне детето ти, помогни на детето си да разбере, че от неговата реакция може да зависи дали нещата ще се влошат, или подобрят. Понякога тези, които се подиграват на другите или ги обиждат, искат да ги провокират. В такива случаи най-добрият отговор може да е да не им се обръща внимание.

 От друга страна, ако е безопасно, детето ти може да поговори с онзи, който го е засегнал. Например може да му каже със спокоен тон: „Мисля, че това, което каза (направи), не беше много мило.“

 Ако смяташ, че трябва да предприемеш някакви действия, защото безопасността на детето ти е застрашена или поради друга причина си на мнение, че станалото не бива да бъде подминато, може да се обърнеш към училищната администрация или дори към полицията, ако се налага.