Прескочи към материала

Как е възникнал животът?

Как е възникнал животът?

Как би довършил следното изречение?

ЖИВОТЪТ Е ВЪЗНИКНАЛ В РЕЗУЛТАТ НА . . .

  1. А. ЕВОЛЮЦИЯ

  2. Б. СЪТВОРЕНИЕ

Някои вероятно ще сметнат, че човек, който се осланя на науката, ще избере „еволюция“, докато един религиозен човек ще се спре на „сътворение“.

Невинаги обаче е така.

В действителност много образовани хора, в това число и някои учени, се съмняват в теорията за еволюцията.

Обърни внимание какво казва професорът по ентомология Джерард Хъртъл, който изучавал еволюцията в университета: „На тестовете отговарях каквото очакваха професорите, но не вярвах в тези неща.“

Защо дори на хора, които се осланят на науката, им е трудно да приемат еволюцията като обяснение на произхода на живота? За да намерим отговора, нека първо разгледаме два въпроса, занимаващи много учени: 1) Как се е зародил животът? и 2) Как са се развили живите същества?

Как се е зародил животът?

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ: Животът е възникнал случайно от нежива материя.

ЗАЩО НЯКОИ ХОРА НЕ СА УДОВЛЕТВОРЕНИ ОТ ТОЗИ ОТГОВОР: Учените знаят повече от когато и да било преди за химичния състав и молекулярната структура на живите организми, но все още не могат с точност да определят какво представлява животът. Съществува коренна разлика между неживата материя и дори най–простата жива клетка.

Учените могат само да предполагат какви са били условията на Земята преди милиарди години. Те са на различно мнение къде се е зародил животът — дали в някой вулкан, или на океанското дъно. Една от хипотезите е, че градивните елементи на живота са се образували някъде другаде във Вселената и са били пренесени тук от метеори. Тя обаче не отговаря на въпроса как е възникнал животът, а просто го измества от Земята в Космоса.

Според учените е възможно да са съществували молекули предшественици на познатия ни днес генетичен материал. Предполага се, че е имало по–голяма вероятност тези молекули да възникнат спонтанно от нежива материя и че са се самовъзпроизвеждали. Но науката не е намерила доказателства за съществуването на подобни молекули, нито учените са били в състояние да ги създадат в лаборатория.

Живите същества са уникални с начина, по който съхраняват и обработват информация. Клетките предават, разчитат и изпълняват инструкциите, съдържащи се в генетичния им код. Някои учени сравняват генетичния код с компютърна програма, а химичния състав на клетката — с компютърен хардуер. Но еволюцията не може да обясни откъде идва информацията.

Белтъците са необходими за функционирането на клетката. Една типична белтъчна молекула се състои от стотици аминокиселини, свързани в точна последователност. Освен това тя трябва да е нагъната в определена триизмерна форма, за да е от полза. Някои учени стигат до заключението, че вероятността дори една белтъчна молекула да се образува сама спонтанно, е съвсем малка. Физикът Пол Дейвис пише: „Тъй като една функционираща клетка се състои от хиляди различни белтъци, предположението, че те са се образували по случайност, е неразумно.“

ИЗВОД: След десетилетия проучвания във всички отрасли на науката фактът, че животът може да произлезе единствено от друг живот, остава непроменен.

Как са се развили живите същества?

КАКВО КАЗВАТ НЯКОИ: От първия жив организъм постепенно, чрез произволни мутации и естествен отбор, произлезли различни живи същества, включително хората.

ЗАЩО НЯКОИ ХОРА НЕ СА УДОВЛЕТВОРЕНИ ОТ ТОЗИ ОТГОВОР: Някои клетки са по–сложни от други. Според един източник въпросът как прости клетки могат да се развият в по–сложни „често се определя като втората основна еволюционна мистерия след произхода на живота“.

Учените са установили, че във всяка клетка има сложни молекулярни апарати, състоящи се от белтъчни молекули, които си сътрудничат при извършването на комплексни задачи. Тези задачи включват транспортирането и преобразуването на хранителни вещества в енергия, поправянето на части от клетката и предаването на съобщения в самата клетка. Възможно ли е произволни мутации и естествен отбор да са причина за събирането и функционирането на такива сложни компоненти? За мнозина е трудно да приемат подобна идея.

Животните и хората се развиват от една–единствена оплодена яйцеклетка. В ембриона клетките се размножават и след време се обособяват, като възприемат различни форми и функции, за да образуват определени части на тялото. Еволюцията не може да обясни как всяка клетка „знае“ каква да стане и къде да отиде в организма.

Днес учените разбират, че за да може един вид животно да се превърне в друг, е необходимо да настъпят промени в клетката на молекулярно ниво. Щом учените не са в състояние да покажат как еволюцията може да произведе дори „най–простата“ клетка, разумно ли е да смятаме, че различните животни на планетата са се появили в резултат на произволни мутации и естествен отбор? Относно устройството на животните професорът по биологични науки Майкъл Бихи казва, че макар изследванията „да са разкрили неочаквана, поразяваща сложност, все още няма обяснение как нещо подобно може да възникне от случайни процеси“.

Хората притежават самосъзнание, могат да разсъждават и проявяват морални качества като щедрост, самопожертвувателност и чувство за правилно и погрешно. Произволните мутации и естественият отбор не могат да обяснят съществуването на тези уникални особености на човешкия ум.

ИЗВОД: Макар мнозина да твърдят, че еволюцията е неоспорим факт, други не са удовлетворени от отговорите, които дава тя относно зараждането и развиването на живота.

Отговор, който заслужава вниманието ти

Щом разгледат доказателствата, мнозина стигат до заключението, че животът е създаден от по–висш интелект. Да видим какво се случило с Антъни Флу, професор по философия, който преди бил водещ защитник на атеизма. Когато научил за изумителната сложност на живота и физичните закони във Вселената, Флу променил мнението си. Цитирайки древен философски подход, той писал: „Трябва да следваме доказателствата, където и да ни водят.“ За професор Флу доказателствата сочели, че съществува Създател.

Професор Хъртъл, споменат по–рано, стигнал до подобно заключение. Въпреки високото си образование и кариерата си в ентомологията той казал: „Не намирам доказателства, че животът е възникнал спонтанно от нежива материя. Редът и сложността сред живите организми ме убедиха, че трябва да има някой, който да ги е създал и организирал.“

Точно както може да се научи много за един художник от творбите му, Джерард Хъртъл разбрал какви качества притежава Създателят, като изучавал природата. Той отделил време да изследва и една книга, за чийто автор се смята Създателят, а именно Библията. (2 Тимотей 3:16) В нея намерил удовлетворяващи отговори на въпроси относно миналото на човечеството, както и практични решения на проблемите, с които се сблъскваме днес. Така професорът се убедил, че Библията също е дело на по–висш интелект.

Както установил професор Хъртъл, наистина си заслужава да се разгледат отговорите на Библията. Насърчаваме те и ти да им обърнеш внимание.