Понякога раздялата е най–доброто решение. Разгледай примера на Джил. Тя казва: „В началото ми харесваше, че приятелят ми винаги се тревожи къде съм, какво правя и с кого съм. Но се стигна дотам, че повече не можех да бъда с никого другиго освен с него. Той ревнуваше дори когато прекарвах време със семейството си, особено с баща си. Когато сложих край на връзката ни, почувствах огромно облекчение!“

Нещо подобно преживяла и Сара. Тя забелязала, че Джон, младият мъж, с когото ходела, бил язвителен, прекалено взискателен и груб. „Веднъж закъсня с три часа! — спомня си Сара. — Изобщо не обърна внимание на майка ми, която му отвори вратата, а каза: ‘Да тръгваме, че закъсняхме.’ Не ‘закъснях’, а ‘закъсняхме’. Трябваше поне да се извини или да даде някакво обяснение. Но най–лошото е, че не прояви никакво уважение към майка ми!“

Разбира се, една разочароваща постъпка или черта на характера не обрича непременно връзката на провал. (Псалм 130:3) Когато обаче разбрала, че грубостта на Джон не е единичен случай, а обичайно държание, Сара решила да прекрати връзката им.

Как да постъпиш, ако и ти като Джил и Сара решиш, че човекът, с когото ходиш, няма да е подходящ брачен партньор за тебе? Недей да пренебрегваш чувствата си! Колкото и да ти е трудно да го приемеш, може би ще е най–добре да прекратиш връзката ви. В Притчи 22:3 се казва: „Благоразумният вижда злото и се скрива.“

Вярно е, че такова решение не е лесно. Но бракът е трайна връзка. По–добре да страдаш за малко сега, отколкото да съжаляваш цял живот!