„Ако вярваш в сътворението, хората може да мислят, че си глупав, че се придържаш към детски вярвания, насадени от родителите ти, или че религията ти е промила мозъка.“ (Джанет)

Чувстваш ли се като Джанет? Ако е така, може би си започнал да се съмняваш в сътворението. Все пак никой не иска да го смятат за невежа. Какво може да ти помогне?

 Възражения

1. Ако вярваш в сътворението, хората ще мислят, че отхвърляш науката.

„Според учителката ми хората вярват в сътворението, защото ги мързи да намерят обяснение как функционира заобикалящият ни свят.“ (Мария)

Какво трябва да имаш предвид: Онези, които изказват подобни твърдения, не са запознати с фактите. Велики учени като Галилео Галилей и Исак Нютон вярвали, че съществува Създател. Това не било в разрез с любовта им към науката. По подобен начин някои учени днес не намират противоречие между науката и вярата в сътворението.

Опитай следното: В полето за търсене в ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКАТА „Стражева кула“ напиши (в кавички) израза „обяснява вярванията си“, за да намериш примери на специалисти в областта на медицината и науката, които вярват в сътворението. Обърни внимание какво им е помогнало да стигнат до това заключение.

Извод: Да вярваш в сътворението, не означава, че отхвърляш науката. Всъщност, като учиш повече за природата, може да засилиш вярата си, че има Създател. (Римляни 1:20)

2. Ако вярваш в библейския разказ за сътворението, хората ще мислят, че си религиозен фанатик.

„Мнозина смятат, че е смешно да вярваш в сътворението. Според тях разказът в книгата Битие е просто измислица.“ (Джазмин)

Какво трябва да имаш предвид: Хората често имат погрешни схващания относно този библейски разказ. Например някои креационисти твърдят, че Земята е била създадена наскоро или че животът е бил създаден за 6 дни от по 24 часа. Библията не подкрепя тези възгледи.

  • В Битие 1:1 просто се казва: „В началото Бог създаде небесата и земята.“ Това не противоречи на научните доказателства, че Земята съществува вече милиарди години.

  • Думата, преведена като „ден“ в Битие, може да се отнася за по–дълъг период. Всъщност в Битие 2:4 тя се използва за всичките 6 дни на сътворение.

Извод: Библейският разказ за сътворението е в хармония с научните факти.

 Помисли за вярванията си

Вярата в сътворението не е лековерие. Вместо това тя се основава на логични разсъждения. Помисли върху следното:

От всичко, което те заобикаля, си разбрал, че всяко изобретение си има изобретател. Когато видиш фотоапарат, самолет или къща, стигаш до правилното заключение, че някой ги е проектирал. Защо да отхвърляш тази логика, когато мислиш за човешкото око, птиците в небето или нашата планета Земя?

Помисли върху следното: Инженерите често копират това, което виждат в природата, за да подобрят собствените си изобретения, и с право искат другите да ценят труда им. Логично ли е тогава да уважаваме човешките изобретатели и техните дела, но да не признаваме Създателя и неговите много по–възвишени творения?

Разумно ли е да вярваш, че самолетът е бил замислен, а птицата не?

 Помагала, с които да изследваш доказателствата

Може да засилиш вярата си в сътворението, като изследваш доказателствата в природата.

Опитай следното: В полето за търсене в ОНЛАЙН БИБЛИОТЕКАТА „Стражева кула“ напиши (в кавички) израза „замисъл или случайност“. Избери някои заглавия от рубриката „Замисъл или случайност?“ в „Пробудете се!“, които ти харесват. Кой аспект от природата ти прави силно впечатление във всяка от статиите? Как това те убеждава, че съществува Създател?

Изследвай по–задълбочено: Използвай следните брошури, за да изследваш по–подробно доказателствата в подкрепа на сътворението:

  • „Как се е появил животът?“

    • Земята е разположена на точното място, така че на нея да има живот. (Виж стр. 4–10.)

    • Има много доказателства за замисъл в природата. (Виж стр. 11–17.)

    • Библейският разказ за сътворението е в хармония с науката. (Виж стр. 24–28.)

  • „Произходът на живота — пет въпроса, които трябва да си зададем“

    • Не е възможно животът да се е появил случайно от нежива материя. (Виж стр. 4–7.)

    • Живите организми са твърде сложни, за да са се развили вследствие на случайни събития. (Виж стр. 8–12.)

    • Капацитетът на ДНК да съхранява информация превъзхожда съвременните технологии. (Виж стр. 13–21.)

    • Живите организми не са произлезли от общ прародител. Палеонтологичните находки подкрепят идеята, че големи групи животни са се появили внезапно, а не постепенно. (Виж стр. 22–29.)

„Убеден съм, че Бог съществува, най–вече заради природата — от животните тук на Земята до Вселената и реда в нея.“ (Томас)