Прескочи към материала

ВЪПРОСИ НА МЛАДИТЕ ХОРА

Как да се справя, когато ме сполети трагедия?

Как да се справя, когато ме сполети трагедия?

Всеки може да бъде сполетян от трагедия. Библията казва: „Бързите не печелят надбягването, нито силните — битката, ... времето и непредвиденият случай сполитат всички тях.“ (Еклисиаст 9:11) Това се отнася и за някои млади хора, които са се сблъскали с болезнено преживяване. Как са се справили те? Да разгледаме два примера.

 РЕБЕКА

Родителите ми се разведоха, когато бях на 14 години.

Повтарях си, че родителите ми не се развеждат, а просто баща ми има нужда да бъде сам за известно време. Той обичаше майка ми — защо би я изоставил? А мене защо би изоставил?

Беше ми трудно да говоря с другите за ситуацията. Дори не исках да мисля за нея. Изпитвах гняв, макар тогава да не го осъзнавах. Започнах да страдам от чувство на тревожност и имах проблеми със съня.

Когато бях на 19 години, майка ми почина от рак. Тя беше най–добрата ми приятелка.

Разводът на родителите ми много ме разстрои, но смъртта на майка ми напълно ме съсипа. Още не мога да се възстановя. Проблемите ми със съня се задълбочиха и продължавам да изпитвам тревожност.

Има обаче някои неща, които ми помагат. Например Притчи 18:1 ни предупреждава да не страним от другите и аз се опитвам да следвам този съвет.

Освен това, като Свидетелка на Йехова, се старая да чета нашите насърчителни библейски издания. По време на развода на родителите ми много ми помогна книгата „Въпроси на младите хора — практични отговори“, и по–конкретно темата във 2 том „Мога ли да бъда щастлив само с един родител?“.

Един от любимите ми библейски откъси, който ми помага да се боря с чувството на тревожност, е Матей 6:25–34. В 27 стих Исус казва: „Кой от вас, като се безпокои, може да удължи дори с малко живота си?“

На всеки от нас се случват лоши неща, но от примера на майка ми научих, че е важен начинът, по който се справяме с тях. Тя преживя развод и се бореше с неизлечима болест. Винаги обаче беше положителна и вярата ѝ в Бога остана силна до края. Никога няма да забравя нещата, на които ме научи за Йехова.

Помисли върху следното: Как четенето на Библията и основаните на нея издания може да ти помогне, когато те сполети трагедия? (Псалм 94:19)

 КОРДЕЛ

Когато бях на 17 години, баща ми издъхна пред очите ми. Да го загубя, беше най–лошото нещо в живота ми. Бях съкрушен.

Не можех да приема, че баща ми е мъртъв, че тялото, което покриваха, е на моя баща. Казвах си: „Той ще се събуди утре.“ Чувствах голяма празнота.

Със семейството ми сме Свидетели на Йехова и когато баща ми почина, нашият сбор ни оказа огромна помощ. Братята и сестрите ни приготвяха храна и бяха близо до нас — не само в началото, но и дълго след това. За мене тяхната подкрепа беше доказателство, че Свидетелите на Йехова са истински християни. (Йоан 13:35)

Много ме насърчиха думите във 2 Коринтяни 4:17, 18: „Страданията са кратковременни и леки, но ни донасят слава, която придобива все по–голямо величие и е вечна. И ние съсредоточаваме погледа си не върху видимите неща, а върху невидимите, защото видимите неща са временни, а невидимите са вечни.“

Особено 18 стих ми вдъхна сили. Страданията на баща ми бяха временни, но Божиите обещания за бъдещето са вечни. Смъртта му ми даде възможност да се замисля как използвам живота си и да променя целите си.

Помисли върху следното: Как една лична трагедия може да ти помогне да преосмислиш целите си? (1 Йоан 2:17)