Прескочи към материала

Религията — просто голям бизнес ли е?

Религията — просто голям бизнес ли е?

Забелязал ли си, че много религии, изглежда, се фокусират по-скоро върху правенето на пари, отколкото върху осигуряването на духовно ръководство? Те рекламират и продават различни услуги и предмети. Много от водачите им получават големи заплати и живеят в охолство. Обърни внимание на няколко примера:

  • Според едно разследване в продължение на 13 години католически епископ използвал църковни средства, за да плати близо 150 частни полета и около 200 пътувания с лимузина. Той също похарчил над 4 милиона долара за обновления на църковната си резиденция.

  • Проповедник в една африканска страна редовно провежда религиозни служби с десетки хиляди присъстващи. В големия му църковен комплекс се продават всякакви стоки — от „чудодейно масло“ до кърпи и тениски с неговия образ. Макар че повечето му последователи са бедни, той е изключително богат.

  • Две от четирите свещени будистки планини в Китай са официално регистрирани като фирми. Освен това известният манастир Шаолин участва в много комерсиални проекти, а неговият главен свещеник е познат като „монахът мениджър“.

  • Все повече компании в САЩ наемат консултанти, чиято задача е да измислят различни ритуали, заимствани от религиозните традиции, и да осигуряват духовно ръководство на служителите.

Какво мислиш за участието на религията в бизнеса? Питал ли си се какво мисли Бог за хората, които се опитват да печелят пари от религиозни дейности?

Какво мисли Бог за смесването на религията с бизнеса?

Бог не одобрява смесването на религията с бизнеса. Библията казва, че в миналото той осъдил свещениците, които твърдели, че са негови представители, като същевременно „поучавали за заплата“. (Михей 3:11) Бог също осъдил действията на алчните търговци, които превърнали неговия храм в „свърталище на разбойници“. (Йеремия 7:11)

Исус Христос също като Бога се отвращавал от онези, които използвали религията, за да забогатеят. По негово време религиозните водачи се облагодетелствали от алчните търговци, на които позволявали да търгуват в храма в Йерусалим. Там те се възползвали от искрените хора, които идвали да се покланят на Бога. Исус смело изгонил тези нечестни търговци от района на храма с думите: „Престанете да превръщате дома на Баща ми в дом за търговия!“ (Йоан 2:14-16)

Начинът, по който Исус извършвал службата си, също показва какъв е Божият възглед по въпроса. (Йоан 8:28, 29) Той никога не таксувал хората, които учел за Бога. Нито искал пари, когато вършел чудеса — когато хранел гладните, лекувал болните и възкресявал мъртвите. Исус никога не се опитвал да забогатее от службата си; той дори нямал свой дом. (Лука 9:58)

Как първите християни разграничавали поклонението на Бога от бизнеса?

Исус учел последователите си никога да не търсят финансова облага от религиозните си дейности. Той казал: „Даром получихте, даром давайте.“ (Матей 10:8) Тези ученици, които станали познати като християни, следвали Исусовите напътствия. Да видим два примера:

  • Един мъж на име Симон предложил на апостол Петър пари, за да получи слава и власт. Но Петър веднага отхвърлил предложението му и строго го порицал: „Нека среброто ти погине заедно с тебе, защото мислеше чрез пари да придобиеш Божия дар!“ (Деяния 8:18-20)

  • Апостол Павел бил пътуващ проповедник. Макар че дълги години помагал на християнските сборове, той никога не търсел финансово възнаграждение за усилията си. Павел и другите християни „не търгували със словото на Бога, както правели много хора“. (2 Коринтяни 2:17) Напротив, той писал: „Защото като ви проповядвахме Божията добра новина, работехме ден и нощ, за да не обременим с големи разходи нито един от вас.“ (1 Солунци 2:9)

Разбира се, християните през първи век имали нужда от средства, за да извършват обширната си проповедна дейност и да помагат на нуждаещите се. Но те никога не искали пари за това. Хората можели да решат да дадат по собствено желание, водени от следните принципи:

  • 2 Коринтяни 8:12: „Защото ако човек проявява готовност да дава, тя ще бъде приета според онова, което той има, а не според онова, което няма.“

    Значение: Подбудите, с които човек дава, са по-важни от количеството, което дава.

  • 2 Коринтяни 9:7: „Нека всеки постъпи така, както е решил в сърцето си, и нека това не бъде неохотно или по принуда, защото Бог обича онзи, който дава с радост.“

    Значение: Бог не иска никой да се чувства принуден да дава. Той се радва, когато човек дава с желание.

Какво ще се случи скоро с алчните религии?

Библията ясно посочва, че Бог не приема всички религии или форми на поклонение. (Матей 7:21-23) В едно впечатляващо пророчество тя оприличава фалшивите религиозни организации на блудница, понеже те създават връзки с правителствата за пари и други облаги и се възползват от хората по цял свят. (Откровение 17:1-3; 18:3) Това пророчество показва също, че скоро Бог ще унищожи фалшивата религия. (Откровение 17:15-17; 18:7)

Междувременно Бог не иска тя да заблуждава хората с действията си или да ги отчуждава от него. (Матей 24:11, 12) Той подканя искрените хора да научат как да му служат правилно и да напуснат фалшивата религия. (2 Коринтяни 6:16, 17)