До Илия стига новината, че цар Ахав е мъртъв. Можем да си представим как с блуждаещ поглед възрастният пророк поглажда брадата си и в мислите си се връща десетилетия назад, спомняйки си различни преживявания с този зъл цар. Илия е издържал толкова много! Бил е заплашван, преследван и дори е бил на косъм от смъртта — и всичко това се е дължало на Ахав и неговата царица Йезавел. Царят не е възпрял Йезавел, когато е наредила да бъдат убити много пророци на Йехова. Те двамата също са скроили заговор да убият един невинен и праведен човек на име Навутей заедно със синовете му, и то просто от алчност. Вследствие на това Илия е изявил осъдителното послание на Йехова срещу Ахав и наследниците му. Божиите думи са се изпълнили. Ахав е умрял по начина, по който е предсказал Йехова. (3 Царе 18:4; 21:1–26; 22:37, 38; 4 Царе 9:26)

Въпреки всичко Илия знаел, че трябва да продължава да издържа. Йезавел все още била жива и продължавала да оказва лошо влияние на семейството си и на народа. Илия щял да се сблъска с още трудности и освен това му предстояло да обучи своя слуга и приемник Елисей. Нека сега да разгледаме последните три назначения на Илия. Като видим как вярата му помогнала да издържи, ще разберем по–добре как да укрепим своята вяра в тежките времена, в които живеем.

Присъда срещу Охозия

Сега цар на Израил бил Охозия, синът на Ахав и Йезавел. Вместо да се поучи от безразсъдството на родителите си, той последвал техните стъпки. (3 Царе 22:52) Подобно на тях Охозия се покланял на Ваал. Поклонението към този фалшив бог покварявало хората, тъй като включвало храмова проституция и дори жертвоприношения на деца. Щяло ли нещо да накара Охозия да се промени и да помогне на народа да се върне при Йехова след тази отявлена нелоялност?

Внезапно горделивият млад цар бил сполетян от трагедия. Той паднал през решетката на своята стая на покрива и пострадал сериозно. Въпреки че собственият му живот бил застрашен, той отново не потърсил помощ от Йехова. Вместо това изпратил пратеници до вражеския филистимски град Акарон, за да попитат бог Ваал–зевув дали има някаква надежда да оздравее. Йехова не можел повече да търпи. Той изпратил ангел да каже на Илия да пресрещне пратениците. Пророкът ги върнал обратно при царя със страшно послание. Охозия бил съгрешил сериозно, като действал така, сякаш Израил нямал Бог. Йехова заявил, че Охозия никога няма да стане от леглото си. (4 Царе 1:2–4)

Без да се разкайва, Охозия попитал: „Как изглеждаше човекът, който ви срещна и ви каза тези думи?“ В отговор пратениците описали скромното облекло на пророка и Охозия веднага казал: „Това е ... Илия.“ (4 Царе 1:7, 8) Струва си да отбележим, че Илия водел прост начин на живот и бил съсредоточен върху службата за Бога, което веднага си личало от скромното му облекло. Със сигурност това не може да се каже за Охозия и родителите му, които били алчни материалисти. Примерът на Илия ни напомня да живеем скромно и да сме съсредоточени върху наистина важните неща, както ни съветвал Исус. (Матей 6:22–24)

Подтикнат от желание за мъст, Охозия изпратил 50 воини и техния предводител да хванат Илия. Те го намерили „да седи на върха на планината“ *. Предводителят грубо му наредил от името на царя „да слезе долу“, вероятно, за да бъде екзекутиран. Представи си — макар да знаели, че Илия е „Божи човек“, воините си мислели, че могат да го сплашат. Само колко грешали! Илия казал на предводителя: „Ако съм Божи човек, нека слезе огън от небето и нека погълне тебе и твоите петдесет воини!“ И Бог наистина се намесил. Разказът продължава: „Огън слезе от небето и погълна него и неговите петдесет воини.“ (4 Царе 1:9, 10) Трагичният край на тези воини ни напомня, че Йехова не е равнодушен, когато хората се отнасят с презрение или неуважение към служителите му. (1 Летописи 16:21, 22)

Охозия изпратил друг предводител с още 50 мъже, който бил дори по–дързък от първия. Предводителят явно не научил нищо от смъртта на първите 51 мъже, макар че изпепелените им тела може би още се виждали по склоновете. Освен това той не само повторил презрителната заповед „Слез долу“, но и добавил думата „бързо“. Колко глупаво! След това предводителят и воините му загубили живота си също толкова трагично. Царят обаче бил още по–безразсъден. Охозия изпратил воини и трети път. За щастие, техният предводител бил по–мъдър и смирено се обърнал към Илия с молба той и мъжете му да бъдат пощадени. Като Божи човек, Илия без съмнение отразил милостта на Йехова, когато отговорил на смирения предводител. Ангелът на Йехова казал на Илия да отиде с воините. Пророкът го послушал и после повторил присъдата на Йехова за злия цар. Божиите думи се изпълнили и Охозия умрял. Той царувал само 2 години. (4 Царе 1:11–17)

Илия отразил милостта на Йехова, когато отговорил на смирения предводител

Как издържал Илия, въпреки че живеел сред упорити и бунтовни хора? Този въпрос засяга и нас днес. Бил ли си разстроен, когато някой твой близък е отказал да се вслуша в здравия разум и е поел по лош път? Как да се справяме с такива разочарования? Можем да научим нещо от факта, че Илия бил „на върха на планината“, когато воините го намерили. Не знаем със сигурност защо бил там, но несъмнено, като човек, който ценял молитвата, той се възползвал от усамотението на това място, за да се сближи със своя Бог. (Яков 5:16–18) По подобен начин и ние можем редовно да отделяме време да бъдем насаме с Бога, като го призоваваме по име и споделяме с него тревогите си. Така ще ни е по–лесно да издържаме, когато хората около нас действат безразсъдно и си навреждат.

Илия предава назначението си

Дошло времето Илия да отстъпи своето назначение. Когато двамата с Елисей тръгвали от град Галгал, пророкът казал на Елисей да остане там, а той щял да продължи сам към Ветил, който се намирал на около 11 километра. Елисей отговорил твърдо: „Както е сигурно, че е жив Йехова и че е жива душата ти, така е сигурно, че няма да те оставя!“ След като пристигнали във Ветил, Илия казал на Елисей, че ще тръгне сам към Йерихон, на 22 километра разстояние. Елисей решително отвърнал по същия начин. В Йерихон това станало за трети път, след което двамата се отправили към река Йордан, изминавайки още 8 километра. Младият мъж отново бил непреклонен. Той нямало да остави Илия! (4 Царе 2:1–6)

Елисей проявил едно много важно качество, лоялна любов. Такава била любовта на Рут към Ноемин — любов, която силно се привързва към някого и не го изоставя. (Рут 1:15, 16) Днес всички служители на Бога се нуждаят от това качество повече от всякога. Осъзнаваме ли колко е важно то, подобно на Елисей?

Със сигурност Илия бил трогнат от лоялната любов на своя млад приятел. Тъй като бил лоялен, Елисей имал привилегията да види последното чудо на Илия. На брега на река Йордан, която обикновено е бурна и на места дълбока, Илия ударил по водата с дрехата си и водата се разделила на две! Очевидци на това чудо били и „петдесет души от пророческите синове“, които явно били част от нарастваща общност, в която пророците се обучавали да поемат ръководството в чистото поклонение. (4 Царе 2:7, 8) Вероятно Илия надзиравал тази програма за обучение. Няколко години по–рано той си мислел, че е единственият верен на Бога мъж в страната. Но Йехова възнаградил издръжливостта на Илия, като му позволил да стане свидетел на забележителен напредък сред Божиите служители. (3 Царе 19:10)

След като преминали река Йордан, Илия казал на Елисей: „Кажи ми какво да направя за тебе, преди да бъда взет от тебе.“ Илия знаел, че е настъпил моментът да се разделят. Той не завиждал на по–младия си приятел за отговорностите, които щял да получи. Напротив, Илия искал да му помогне по всякакъв начин. Елисей отправил само една молба: „Моля те, нека имам двоен дял от твоя дух.“ (4 Царе 2:9) Той нямал предвид, че иска двойно количество от светия дух, който Илия бил получил. Вместо това молел за наследство, каквото се давало на първородния син, който според закона получавал най–голям, или двоен, дял, за да може да изпълнява новите си отговорности като глава на семейството. (Второзаконие 21:17) Елисей очевидно съзнавал, че като приемник на Илия, ще може да извърши задачата си, ако проявява същия дух на смелост.

Илия смирено оставил отговора в ръцете на Йехова. Ако Йехова допуснел Елисей да види как той взема възрастния пророк, тогава отговорът на молбата му щял да е положителен. Не след дълго, докато двамата дългогодишни приятели вървели и разговаряли, се случило нещо удивително! (4 Царе 2:10, 11)

Приятелството между Илия и Елисей несъмнено помогнало и на двамата да издържат в трудни моменти

Небето било осветено от странен блясък, който постепенно се приближавал. Представи си как изведнъж връхлита буря и чуваш силното свистене и бучене на вятъра. Във вихъра се откроява нещо блестящо, което стремително се спуска към изумените мъже и ги разделя. Това, което виждат, е сияеща колесница, сякаш направена от огън. Илия разбрал, че времето му е дошло. Качил ли се на колесницата? Повествованието не споменава. Във всеки случай той усетил как се издига високо и вихърът го отнася.

Елисей гледал със страхопочитание. Тъй като пред очите му се разиграла тази смайваща сцена, той знаел, че Йехова ще му даде „двоен дял“ от духа на Илия. Но в момента Елисей бил твърде тъжен, за да помисли за това. Той не знаел къде отива скъпият му възрастен приятел, но едва ли очаквал да го види отново. Елисей завикал: „Татко мой, татко мой! Бойната колесница на Израил и неговата конница!“ Той видял как любимият му учител изчезва в далечината, след което разкъсал дрехата си от мъка. (4 Царе 2:12)

Дали докато се издигал към небето, Илия чул отчаяния вик на младия си приятел и може би дори се просълзил? Какъвто и да бил случаят, той несъмнено знаел, че това приятелство му помогнало да издържи в трудни моменти. Можем да си извлечем поука от примера на Илия и да градим приятелство с хора, които обичат Бога и искат да вършат волята му.

Йехова пренесъл Илия на друго място и му дал ново назначение

Последно назначение

Къде отишъл Илия след това? Някои религии учат, че бил взет на небето, за да бъде с Бога. Но това е невъзможно. Векове по–късно Исус Христос заявил, че никой не се е възнесъл на небето преди него. (Йоан 3:13) Затова, когато четем, че „във вихъра Илия се издигнал на небето“, възниква въпросът: „Какво представлява небето?“ (4 Царе 2:11) В Библията думата „небе“ не се отнася само за мястото, където обитава Йехова, но също и за атмосферата около нашата земя, където се намират облаците и летят птиците. (Псалм 147:8) Именно на това небе се издигнал Илия. Какво станало после?

Йехова просто пренесъл верния си пророк в съседното царство Юда и му дал ново назначение. Библейският разказ показва, че Илия все още служел там, вероятно над 7 години по–късно. По това време над Юда управлявал злият цар Йорам. Той се бил оженил за дъщерята на Ахав и Йезавел, така че те продължавали да оказват лошо влияние върху Божия народ. Йехова дал задача на Илия да напише писмо, което съдържало присъда срещу Йорам. Както било предсказано, царят умрял по ужасен начин. И което било още по–лошо, Библията казва: „Накрая умря и никой не скърбеше за него.“ (2 Летописи 21:12–20)

Само колко различен бил Илия от този зъл мъж! Не знаем как и кога умрял Божият пророк, но знаем, че той не умрял като Йорам, без никой да жалее за него. Елисей и другите верни пророци тъгували за Илия. Знаем, че самият Йехова го ценял и дори около 1000 години по–късно използвал образа му във видението на преобразяването. (Матей 17:1–9) Искаш ли да се учиш от Илия и да развиеш вяра, която да издържи на изпитанията? Тогава се сприятелявай с онези, които обичат Бога, поставяй духовните неща на първо място в живота си и се моли често и от сърце. Дано и ти като Илия да останеш завинаги в сърцето на Йехова!

^ абз. 9 Някои учени смятат, че планината, за която се говори тук, била Кармил, където няколко години по–рано Бог помогнал на Илия да победи Вааловите пророци. Библията обаче не посочва конкретно коя била планината.