Учените имат основателни причини да вярват, че Исус е съществувал. Относно факта, че историците от I и II век споменават Исус и първите християни, в изданието на „Британска енциклопедия“ от 2002 г. се казва следното: „Тези независими едно от друго повествования доказват, че в древността дори и противниците на християнството никога не са се съмнявали в съществуването на Исус, което било оспорено за първи път, и то необосновано, в края на XVIII, през XIX и в началото на XX век.

В книгата „Исус и археологията“ от 2006 г. се казва: „Никой уважаван учен днес не се съмнява, че е съществувал юдей на име Исус и син на Йосиф. Повечето учени признават, че разполагаме с изобилие от информация за делата му и основните му учения.

Библията представя Исус като действителна личност. Тя посочва имената на неговите предшественици и на членовете на семейството му. (Матей 1:1; 13:55) Също така в нея са записани имената на известни владетели, които били съвременници на Исус. (Лука 3:1, 2) Тези подробности позволяват на учените да проверят достоверността на библейското повествование.