Прескочи към материала

Какво представлява прошката?

Какво представлява прошката?

Отговорът на Библията

Прошката е извинение на нечие прегрешение. В Библията гръцката дума, преведена като „прошка“, буквално означава „оставям, освобождавам“, както някой освобождава друг от дълга му. Исус използвал този пример, когато учил последователите си да се молят: „Прости ни греховете, защото ние също прощаваме на всеки свой длъжник.“ (Лука 11:4) По подобен начин в притчата за безмилостния роб той сравнил прошката с отменяне на дълг. (Матей 18:23–35)

Ние прощаваме на другите, като не таим неприязън и не очакваме те да компенсират обидата или загубата, която са ни причинили. Библията учи, че неегоистичната любов е в основата на истинската прошка, тъй като „не е злопаметна“. (1 Коринтяни 13:4, 5)

Да прощаваш не означава...

  • да оправдаваш лошата постъпка. Всъщност Библията осъжда тези, които твърдят, че злите дела са безобидни или приемливи. (Исаия 5:20)

  • да се преструваш, че нищо не се е случило. Бог простил сериозните грехове на цар Давид, но не го предпазил от последствията. Той дори се погрижил греховете му да бъдат записани, за да се помнят и до днес. (2 Царе 12:9–13)

  • да позволяваш на другите да се възползват от тебе. Представи си например, че даваш на някого пари назаем, но той ги похарчва и след това не може да ти ги върне, както е обещал. Той съжалява много и ти се извинява. Може да решиш да му простиш, като не таиш неприязън, не му натякваш постоянно за станалото и дори му опростиш дълга. Но може да решиш и повече да не му даваш пари назаем. (Псалм 37:21; Притчи 14:15; 22:3; Галатяни 6:7)

  • да извиняваш грешките на другите без основание. Бог не прощава на хора, които умишлено и безочливо вършат грях и отказват да признаят вината си, да се променят и да поискат прошка от онези, които са наранили. (Притчи 28:13; Деяния 26:20; Евреи 10:26) Такива неразкайващи се хора стават врагове на Бога и той не очаква от нас да прощаваме на онези, на които той не е простил. (Псалм 139:21, 22)

    Какво да правиш, ако някой се е отнесъл жестоко към тебе и отказва да ти се извини или дори да признае какво е направил? Библията ни съветва: „Отхвърли гнева и остави яростта.“ (Псалм 37:8) Въпреки че няма да оправдаеш постъпката на този човек, може да не позволяваш да те обземе гняв. Разчитай на Бога, че ще му потърси сметка. (Евреи 10:30, 31) Може да те утеши също Божието обещание, че ще дойде време, когато няма да изпитваме силната болка, която ни измъчва днес. (Исаия 65:17; Откровение 21:4)

  • да прощаваш предполагаеми обиди. Понякога вместо да мислим дали да простим, трябва да признаем, че не сме имали основателна причина да се обиждаме. В Библията се казва: „Не бързай да се обиждаш в духа си, защото обидата почива в пазвата на безразсъдните.“ (Еклисиаст 7:9)

Как да прощаваш

  1. Помни какво означава прошката. Тя не означава да оправдаваш погрешната постъпка или да се преструваш, че нищо не се е случило, а просто да я подминеш.

  2. Помни каква е ползата от прошката. Като не се гневиш и не таиш неприязън, си по–спокоен, по–здрав и по–щастлив. (Притчи 14:30; Матей 5:9) А по–важното е, че като прощаваш на другите, Бог ще прощава на тебе. (Матей 6:14, 15)

  3. Бъди състрадателен. Всички сме несъвършени. (Яков 3:2) Както искаме другите да прощават на нас, така трябва и ние да им прощаваме. (Матей 7:12)

  4. Бъди разумен. Когато става въпрос за дребна обида, може да приложим следния библейски съвет: „Проявявайте търпимост един към друг.“ (Колосяни 3:13)

  5. Действай бързо. Стреми се да простиш колкото можеш по–скоро, вместо да позволиш гневът ти да расте. (Ефесяни 4:26, 27)