Отговорът на Библията

Грях е всяка мисъл, чувство или действие, което не е в съгласие с Божиите стандарти. Той представлява нарушение на законите на Бога с погрешни, или неправедни, в неговите очи действия. (1 Йоан 3:4; 5:17) В Библията се казва също, че човек върши грях и когато не прави това, което е добро. (Яков 4:17)

На езиците, на които била писана Библията, думите за грях означават „пропускам целта“. Например в древен Израил имало воини, които били толкова умели в хвърлянето на камъни с прашка, че „не пропускали целта“. Преведен буквално, този израз може да гласи „не грешали“. (Съдии 20:16) Следователно да грешим, означава да не успеем да отговорим на съвършените стандарти на Бога, сякаш не улучваме целта.

Като Създател, Бог има правото да определя стандарти за хората. (Откровение 4:11) Ние отговаряме пред него за действията си. (Римляни 14:12)

Възможно ли е изобщо да не грешим?

Не. В Библията се казва: „Всички съгрешиха и не достигат славата на Бога.“ (Римляни 3:23; 3 Царе 8:46; Еклисиаст 7:20; 1 Йоан 1:8) Защо това е така?

Първите хора, Адам и Ева, в началото били безгрешни, тъй като били създадени съвършени, по Божия образ. (Битие 1:27) Но те изгубили съвършенството, като проявили непослушание спрямо Бога. (Битие 3:5, 6, 17–19) После предали греха и несъвършенството на децата си. (Римляни 5:12) Давид, царят на Израил, казал: „Роден съм с прегрешение.“ (Псалм 51:5)

Има ли грехове, които са по–големи от други?

Да. Например в Библията се казва, че мъжете в древния град Содом били „неправедни и вършели големи грехове“ и че грехът им бил „много тежък“. (Битие 13:13; 18:20) Нека разгледаме три фактора, по които може да се определи тежестта на греха.

  1. Сериозност на постъпката. Библията ни казва да не вършим сериозни грехове като сексуална неморалност, идолопоклонство, кражба, пиянство, изнудване, убийство и спиритизъм. (1 Коринтяни 6:9–11; Откровение 21:8) Тя ги разграничава от неумишлените грехове, например думи или действия, които нараняват другите. (Притчи 12:18; Ефесяни 4:31, 32) Но Библията ни насърчава да не омаловажаваме никой грях, тъй като по–малките грешки може да доведат до по–големи нарушения на Божиите закони. (Матей 5:27, 28)

  2. Подбуди. Някои хора вършат грях, защото не познават Божиите изисквания. (Деяния 17:30; 1 Тимотей 1:13) Въпреки че не оправдава такива грехове, Библията ги разграничава от умишленото престъпване на Божиите закони. (Числа 15:30, 31) Умишлените грехове идват от „зло сърце“. (Йеремия 16:12)

  3. Честота. Библията също прави разлика между грях, извършен веднъж, и грях, който се върши неколкократно. (1 Йоан 3:4–8) Тези, които „умишлено вършат грях“, дори след като научат какво е правилно, получават неблагоприятна присъда от Бога. (Евреи 10:26, 27)

Хората, които са съгрешили сериозно, може да са съкрушени от чувство за вина. Например цар Давид писал: „Моите прегрешения надвишиха главата ми, като голям товар те са твърде тежки за мене.“ (Псалм 38:4) Но в Библията се съдържа следното уверение: „Нека неправедният остави пътя си и злонамереният — мислите си, и нека се върне при Йехова, който ще се смили над него, при нашия Бог, защото той ще му прости щедро!“ (Исаия 55:7)